Интервю с Мария Чомарова: Домашното и сексуалното насилие вече не са тема табу

Фондация „Асоциация Анимус“, в която хиляди жени и деца – жертви на домашно и сексуално насилие, са намерили помощ, тази година отбелязва 20-годишен юбилей. Асоциацията е основана от специалисти, които могат да помогнат на нуждаещите се – психолози, психотерапевти, социални работници. През тези две десетилетия организацията създаде много оазиси, където хората търсят подкрепа и спокойствие – „Център за консултиране, психотерапия и психоанализа“, Гореща телефонна линия за преживели насилие, Кризисен център за жени – жертви на домашно насилие и трафик с цел сексуална експлоатация „Св. Петка“, Национална телефонна линия за деца и др. „Асоциация Анимус“ се ръководи от две изпълнителни директорки Надежда Стойчева и Мария Чомарова, която беше така любезна да отговори на нашите въпроси, специално за читателите на „Лична драма“.

– Госпожо Чомарова, едва ли ще можем да поговорим за всичко, което сте направили и правите през тези две десетилетия. Но нека „надникнем“ в различните места, където хората могат да намерят подкрепата ви. Напоследък има доста случаи на захвърлениили изоставени бебета. Какви жени търсят подслон във вашето „Звено майка и бебе“?

– Да, наистина обществото заговори по повод трагичните случаи на изоставени бебета за това, колко е трудно на младите майки да отглеждат децата си. То на всички майки е трудно, въобще майчинството не е лесна работа. Но ние помагаме на жени и момичета, които са непълнолетни, без семейства, психично болни или нямат дом и живеят на улицата, да се погрижат за своите бебета и деца. Това са хора в изключително неравностойно положение, които очакват дете или вече са го родили и биха искали да получат шанс да го отгледат. И, разбира се, помагаме на много хора да приемат за отглеждане или да осиновят дете. От 3 години „Асоциация Анимус“ ръководи „Звено майка и бебе“ към Комплекса за социални услуги за деца и семейства към Столична община. Адресът е ул. „Лада“ 2, а телефонът е 02 813 02 50. В него нуждаещите се получават подслон и сигурност, зачитане на достойнството на бременната или майката и детето й. Те са обучавани от специалисти да бъдат привързани към бебето, както и да бъдат социално компетентни. Опитваме се да им съдействаме за подкрепа от страна на близките им, както и да сме посредници с другите институции. Не мога да отрека, че има лист на чакащите, но ние максимално бързо съдействаме на хората, които вече са при нас. Работим здраво, за да им осигурим общински жилища и други ресурси, да могат тези млади майки да тръгнат по пътя си и да се освободи място за други жени. Особено сега, през зимата, проблемът е още по-голям.

– Дълго ли могат да останат майките там?

– Различно е. Докато в „Кризисен център за жени и деца, преживели домашно насилие“, където има място само за 8 човека, приютяването е краткотрайно – 2-3 седмици, най-много до 3 месеца, то в „Звено майка и бебе“ има майки, които остават до 2 години.

– Като споменахте Кризисния център, нека кажем нещо повече за него.

– Кризисният център „Света Петка“ е единственото място в София за настаняване на пострадали от домашно насилие жени и деца. Той е достъпен по всяко време на денонощието. Работи вече 15 години и през него са минали общо 1642 човека, а 2908 са били консултирани. Екипът му се състои от специално обучени социални работници и психолози. Хубавата новина е, че и той вече е подкрепен от Столична община.

– Какво точно предлага той?

– Защитено пространство за пострадалите от домашно насилие; психологическа помощ за справяне с кризата от домашно насилие; хуманитарна помощ – хранителни продукти, медикаменти, дрехи и др. Както и социално застъпничество и подкрепа в институциите. Тук искам да спомена и за Националната гореща телефонна линия от хора, пострадали от насилие – 02/981 76 86. Тя понякога е първата и единствена възможност на хората да потърсят подкрепа.

– Станаха ли по-смели българките, когато трябва да потърсят помощ? 

– Ако през първата година едва 22 жени са се обърнали  към нас, защото тогава домашното и сексуалното насилиебеше тема табу – нещо,което не бива в никакъв случай да излиза от семейството, сега те са хиляди. И все пак, трябва да спомена, че всеки човек има различен подход при търсена на помощ, по различен начин понася болката и страданието извървява различен път в своята лична драма.

– Така или иначе, най-уязвими като че ли остават децата.

– Не случайно все повече деца звънят на Националната линия за деца 116 111.
Обажданията се приемат от специално обучени консултанти, които се опитват да насърчат малките да споделят и обсъдят с тях проблема
си.

– За какво ви търсят най-често децата?

– Най-често това са самотни деца, които имат нужда от възрастен, с когото да споделят проблемите си. А те са свързани с взаимоотношенията между връстници, приятели с любовните взаимоотношения, когато става дума за тийнейджъри, и въобще с отношенията родители – деца. Има и такива, които се оплакват, че са ги били. Училищният тормоз също е много популярен проблем напоследък. Всички заедно трябва да се справяме с последиците от лошата обществена среда и високото ниво на агресия.

– А често ли получавате сигнали за сексуално насилие над деца?

– За съжаление в 80% от случаите на сексуален тормоз над деца извършителят е бащата или пастрокът на жертвата. Това сочат данните от нашата статистиката. Проблемът е, че сексуалното насилие и досега остава тема табу, а през последните години случаите зачестяват. Биологичните и доведените бащи посягат както на деца между  3-5 години, така и на девойки в тийнейджърска възраст между 14 и 18 години. Това е един сериозен въпрос, който би следвало да вълнува обществото и не е за подценяване. Най-трудно преодолимият проблем е, че майките на жертвите масово не вярват на дъщерите си, когато те им споделят, че са насилвани от баща си. И тези деца остават със сериозни психични травми за цял живот.

– А на какво се дължи насилието между самите деца?

– Училищният тормоз е другата най-честа форма на детско насилие. Във всеки клас има поне 3-4 проблемни деца, които бият, унижават или тормозят виртуално своите връстници. Сериозна пречка за справяне с проблема е, че в повечето случаи учителите просто местят побойника в друго училище, където обаче той продължава да тероризира новите си съученици. В последните години феноменът „училищен тормоз“ ескалира.

– А родителите?

– Те са на първо място. Всичко тръгва от семейството. Там е ключът. Семейството би следвало да бъде подпомогнато. На тел. 116 111 се обаждат не само деца, но и възрастни, които искат да обсъдят проблем или да подадат сигнал за дете в риск. Линията е 24-часова и е безплатна. Търсят ни от цялата страна, от малки градчета и села, предимно тийнейджъри, 30 процента от тях са ромски деца. А техните обаждания много се различават от тези на българчетата. Те се вълнуват не толкова от училищни проблеми и взаимоотношения със съучениците си, колкото от това как да не бъдат оженени и как да не бъдат откраднати. Това е шокиращо и тъжно, защото сериозните проблеми на децата остават недокоснати. Популярността на линията нараства непрекъснато и в момента се приемат месечно около 8 хиляди обаждания.

– Нека още веднъж изброим на читателите на „Лична драма“ в какви случаи могат да разчитат на вас?

– Ако сте преживели домашно насилие, ако вие или ваш близък сте станали жертви на сексуално насилие, ако ваша близка е попаднала в трафик на жени или я заплашват, че ще бъде продадена в чужбина, ако искате да споделите, ако имате нужда от подкрепа, ако имате нужда от информация, ако искате да промените живота си… можете да потърсите помощ в „Асоциация Анимус“. Ако искате да уговорите среща със специалист, можете да се обадите предварително всеки делничен ден от 9.30 до 17.30 часа. Ако пък имате нужда от спешна помощ, използвайте Горещата телефонна линия за пострадали от насилие 02/981 76 86.

Интервю за в. Лична драма