Родителските войни – отмъщение и борба за надмощие. А какво се случва с децата?

impact-of-divorce-on-childrenПубликуваме този пост, автор на който е Надя Кожухарова – психотерапевт в Център за възстановяване, консултиране, психотерапия и психоанализа към фондация “Асоциация Анимус”.

По повод все по-честите обвинения, че със Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН) се злоупотребява и понятието „родителско отчуждаване” се тълкува манипулативно, ми се струва много важно да се отвори дискусия за родителските войни. Случаите стават все по-чести и все по-ожесточени.

Ето някои проблеми, които според мен водят до объркване:

1. Да, истина е, че има злоупотреби със ЗЗДН, но те са и от двете страни. Виждала съм как мъж над 90 кг. изкарва ограничителна заповед заради физическо насилие от съпругата си под 50 кг. Виждала съм как двама души си разменят заповеди за защита и бързат кой ще изпревари другия. В резултат детето им не може да доближава и двамата. Това всичко се случва в контекста на родителска война. Заради тези случаи не трябва да се отрича ЗЗДН, който се явява единствена защита в стотици други случаи. Проблемът не е в него, а в липсата на компетентност съдиите да разграничават домашното насилие от родителските войни.

2. Няма гаранция, че дадена организация или експерт няма да бъдат употребени в родителска война. Например, идва жена, която търси помощ, разказва ужасяващи неща, влиза в режим на психологическо консултиране, наблюдават се травматични симптоми и тя получава удостоверение, че е посещавала програма за домашно насилие и че е жертва на токова. Експертът или организацията не са полиция или съд, за да разследват на терен и да събират доказателства казаното отговаря ли на истината или не. Те работят със симптоми, емоции, психични състояния и поведения. Насилието може да се окаже, че е взаимно, но това не отрича неговото наличие и страданието на жертвите (мъже, жени, деца). За това е добре случаят да се обхваща цялостно – майката, бащата, детето/децата, за да може да се наблюдава пълната динамика на отношенията в семейството. Най-враждебно настроените родители обикновено отказват да ползват услуги – говоря и за майки и за бащи. Това само по себе си е симптом.

3. Масово не се прави разлика между тенденциозно отчуждаване на детето от единия родител (което си е злоупотреба с детето) и емоционално отдръпване на детето от родител (при нас в услугите, управлявани от Анимус, по-често от бащата) заради неговото агресивно, доминантно, авторитарно поведение. Как да накараш дете, особено по-голямо, да пожелае да се среща с баща си, като е видяло как е смачкал майката, с какви думи се е отнесъл към нея. Знаете ли колко сила се иска, след като бившия ти се е накрещял на телефона и те е нарекъл с всякакви унизителни имена, да подадеш слушалката на детето и мило да му кажеш „Тати иска да те чуе, поговори си с него”. Децата не желаят да се срещат с бащи, които използват времето с тях, за да злословят срещу майката, да разпитват и така да ги използват във войната. Ако няма тенденциозно отчуждаване, връзката с детето зависи в най- голяма степен от родителя, който се счита за потърпевш. Най-лесно е да обвиниш бившия си съпруг/съпруга, ако не ти се получава с детето, вместо да погледнеш собствените си проблеми.

4. В този смисъл известно отчуждение е неизбежно, когато имаме злоупотребяващ родител (при нас по-често баща). Колкото и да се владее майката, не може винаги да скрива чувствата си, особено ако е търпяла и все още търпи обиди и унижения. Не става въпрос винаги за физическо насилие, а за хора, които са нечувствителни, държат да се наложат във всяко едно отношение, хора с нарцистични проблеми или други патологии на характера, които не могат да понесат, че не става това, което искат. Виждала съм как такива хора с години водят битки посредством институции, съд и т.н. вместо да се опитат да възстановят връзка с детето. Виждала съм колко малко се интересуват тези хора реално от това, което става с детето им и с каква енергия оплюват другия родител. Това са хора, които никога не задават въпроси като как е детето в тази ситуация, аз какво мога да направя, за да е по-добре то, да променя ли нещо в поведението си?

5. Експерти към съда масово не могат да оценят дали има родителско отчуждаване или отхвърляне на родител от страна на детето заради поведението на самия родител. Не ползват установени методики и критерии. Имаме случай при който вещото лице твърди, че няма родителско отчуждаване, но пък препоръчва мерки като за най-тежките форми на отчуждаване.

6. Не се прави разлика между реално сексуално насилие над дете и изфабрикувано сексуално насилие заради родителската война. Имаме случай на напълно нелепо измислено от майката сексуално насилие от страна на бащата над 3 годишно дете. Бащата е кротък човек. Но пък тя успя да си извади една след друга максимални ограничителни заповеди, ей така от нищото, въпреки, че прокуратурата прекрати на два пъти делото за сексуално насилие. Ето това е родителска война. Същевременно имаме случай пак с 3 годишно дете, при който бащата упражнява блудствени действия и отново прокуратурата прекратява случая заради липса на доказателства. Не се издават ограничителни заповеди. Този баща е известен с агресията си, пребивал е майката, бабата и дядото пред децата, има десетки жалби от клиенти и бизнес партньори за насилие и за различни телесни повреди, Случката става веднага след като излиза от затвора. Имаме и друг случай пак с 3 г. дете, изложено на сексуална ситмулация от бащата по време на режима на лични контакти. Детето разказва пред полиция, но пък нямало съдия и случая спира до тук. Няма ограничителна заповед. А бащата е известен с перверзното си поведение. В тези два случая майките сами прекратиха срещите на децата с бащите. Какво друго им остава? Рискуват неспазване на съдебни решения, глоби и т.н. Но това не е родителска война. Тези майки поемат отговорност за действията си и поставят като приоритет сигурността на детето. Те не могат да бъдат подпомогнати от правосъдната система, защото отново случаите не се разглеждат комплексно и не се преценява цялостния профил на злоупотребяващият родител.

7. Не се отчита, че колкото по-жесток е конфликтът между родителите, толкова по-адаптивно-хамелеонско поведение има детето с всеки един от тях. Това означава, че като е при майката говори против бащата и обратното. Така без да иска сипва масло в огъня, а родителите се заблуждават, че е на тяхна страна и се обвиняват един друг. Това е като на футболен мач. Като си в агитката на ЦСКА викаш за тях, като си агитката на Левски, викаш за тях. Иначе, ще ядеш бой. Това, че обича и двамата го разбира само психологът и когато го каже на родителите, те не искат да повярват.

8. Аз лично съм работила и с майки и с бащи, чиито деца са отчуждени и знам колко е тежко това. Не искам да си представя какво е да не виждаш детето си. Уважавам техните сдружения и организации. Но знам, че в тях са се наместили и много от тези нарцситичните, за които писах по-горе, които водят войните и използват организациите за тези цели. Истинското страдание и болката от отчужденото дете си личи в начина по който родителят говори, интересува се и милее за него.

За мен тази тема трябва да обединява експерти и организации. Съдът и социалната система имат нужда от сериозно обучение, за да работят по такива казуси. Много от тях се провалят заради липса на компетентност. Давайте да мислим как да се справяме с тези проблеми, вместо да спорим. Докато се разделяме на ние и вие, добри и лоши, прави и грешни, детството на много деца се почерни, а времето за много родители изтече безвъзвратно без да бъдат част от живота на децата си.