Компенсация за жертвите на трафик

Независимо,  че всички ангажирани с борбата срещу трафика на хора, като неправителствени организации, държавни институции и международни организации, са единодушни, че жертвите имат неоспоримо право на компенсация, все още съществуват множество пречки, които възпират пострадалите да претендират за обезщетение или правят невъзможно получаването му.

Наред с всички практически спънки, най-съществен проблем се оказва самата система за  противодействие на трафика. Основният фокус е  върху наказателното преследване на извършителите. На жертвите се гледа предимно като на свидетели, като се пренебрегват останалите им правата. На практика съдът почти никога на се разпорежда относно компенсация за жертвата на трафик, а защитата и прокуратурата много рядко претендират за  компенсация. НПО, които подкрепят жертвите, рядко ги информират за тази възможност.

Призивът за по сериозен фокус върху правото на компенсация не е просто призив за справедливост за жертвите на трафик, а е призив за промяна в парадигмата. Вместо се подхождаме към трафикираните лица като към пасивни жертви, към тях трябва да се отнасяме като към лица, които активно предявяват правата си.

Принципно Не е необходимо да се създават нови инструменти за компенсация. Нужно е съществуващите да станат достъпни за нуждаещите се. Държавите трябва да развиват политика за компенсиране на трафикираните лица, като гарантират че:

-магистратите са запознати с това колко е важно и как може  да се получи компенсация;

-всички практически пречки за получаване на компенсация се отстранят;

-държавните фондове за компенсиране на жертви на престъпления са достъпни и за трафицираните лица.