Овластяване

Овластяването е централен елемент за постигане на социална и икономическа промяна, основано на спазването на човешките права. Общото между различните дефиниции за овластяване  е, че то води до повишаване на капацитета на индивидите и общностите да управляват своя живот.  Овластяването се определя като социален процес, тъй като властта  – или липсата на такава – е феномен на взаимоотношенията, т.е. съществува единствено при наличието на социални взаимодействия и предполага наличието на различни участници.

Важен психологически аспект, свързан с овластяването на трафикирани лица е липсата на доверие в собствените възможности на жертвите да управляват живота си като резултат от продължителната връзка с насилие и зависимост, която са имали с трафиканта.

Овластяване в практиката на Ла Страда означава:

–          участие на жертвите на трафик във взимането на всички решения, свързани с тях, включително и за програмите и услугите, които ще ползват;  информирано съгласие;

разработване на програми, ориентирани към:  повишаване на информираността за личните права и насърчаване на умения за отстояването им; повишаване на само-оценката; развиване на умения за създаване и реализиране на реалистични жизнени планове; развиване на умения за общуване без насилие и злоупотреба; повишаване на доверието в институциите; стимулиране на активността, асертивността и инициативността.