ЕСПЧ ще тълкува правната дефиниция на домашно насилие в стратегическо дело на Зона ЗаКрила

Zona_ZaKrila_LOGO_Colour2-300x300Използвайки правната подкрепа на Зона ЗаКрила – София, жертва на домашно насилие подаде оплакване в Европейския съд по правата на човека, за това че българският Наказателен кодекс не съответства на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация спрямо жените (CEDAW) и на самата Конвенция за правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС).

Жалбоподателката твърди, че всеки побой, извършен в условията на домашно насилие – особено когато е над дете – трябва да се преследва от Прокуратурата, а не от жертвата.  У нас това не е така, като Наказателният кодекс е написан така, че най-честите случаи на побой  – леките телесни повреди – са извън компетентността на Прокуратурата.  Жалбата е подадена в края на миналата година и спешно е комуникирана на българското Правителство, като й е даден приоритет и е счетена за „водещ случай“ (leading case).

Случаят касае опитите на 15-годишно момиче да привлече към наказателна отговорност своя приятел. Над нея, той системно извършва физическо насилие, като кулминацията е една нощ, когато я стиска с пръсти за шията и я пребива с ритници. Прегледите при хирург и съдебен лекар установяват многобройните синини по тялото й и ги класифицират като ЛЕКА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА. С тези доказателства и сведенията на майка й, момичето сезира Прокуратурата, като предлага разследване на редица деяния, предвидени поотделно в Наказателния кодекс – опит за душене; лека телесна повреда; изтезание на непълнолетна; незаконно съжителство с непълнолетна. Полицията снема обяснения и от двамата – момчето потвърждава връзката, но отрича побой; момичето съобщава, че момчето вече не я притеснява. Хващайки се за последното като свой основен мотив, Прокуратурата отказва да образува наказателно производство – поведение, което Прокуратурата предприема изключително рядко. Почти винаги, по сигналите първо се образува разследване, а после се издава постановление за прекратяване. Директният отказ изобщо да се започне събиране на доказателства е силно учудващ. Другият главен мотив на Прокуратурата е, че не са налице данни за по-тежки престъпления, а единствено за лека телесна повреда, а тя се преследва по тъжба на пострадалото лице, без помощта на държавното обвинение. След изчерпване на обжалване, случаят се пренася в международен съд.

ЕСПЧ прави преглед на приложимото българско право, като на първо място отбелязва, че по изключение Прокуратурата може да разследва лека телесна повреда, когато жертвата е в положение на зависимост от извършителя. След това, ЕСПЧ посочва, че в България леката телесна повреда между съпрузи не се разследва служебно от Прокуратурата и че домашното насилие се дефинира в Наказателния кодекс като „системно“ насилие. По-нататък, ЕСПЧ цитира редица препоръки на CEDAW и на Съвета на Европа за служебно, държавно разследване на всички форми на домашно насилие, по инициатива на Прокуратурата, и напомня, че децата изискват „още по-голямо инвестиране в превенцията на насилие“.

Пред ЕСПЧ българското правителство трябва да отговори на следните въпроси:

  1. Вътрешната правна система предоставя ли практическа и ефективна защита на правата на жалбоподателката по Член 3? По-специално, приложимата правна рамка, в частност що се отнася до лека телесна повреда, извършена в условията на домашно насилие, и отговорът на Прокуратурата на сигнала за насилие над жалбоподателката съответстват ли на позитивното задължение на Държавата по Член 3 адекватно да защитава граждани срещу нечовешно и унизително третиране, дори когато е извършено от частни лица?
  2. В настоящия случай, има ли дискриминация по признак пол?

Неправителствени организации имат възможност да се включат със становище по делото като трета страна, като подадат молба до ЕСПЧ в срок до 8-ми юни.

„Разликата между държавно разследваните и частно разследваните престъпления е в степента на обществена опасност. През 1968г, когато е приеман НК, не се е считало, че един побой вътре в семейството застрашава обществените отношения в цялост. Днес вече знаем, че това не е така – битият се превръща в насилник и намира свои жертви; биещият започва да посяга на хора и извън семейството и т.н. Факт е, че дефиницията на домашно насилие у нас не е коректна. Тя не е същата като дефиницията в Истанбулската Конвенция, а именно, насилието е домашно не поради системността, а поради връзката на зависимост между извършител и жертва. Ето, в този конкретен случай, разследването се проваля, защото прокурорите (както и депутатите, впрочем) не си представят, че една романтична, краткосрочна връзка, в която двойката не живее през цялото време под един покрив, може да бъде контекст на домашно насилие. Те си представят, че домашното насилие е повтарящо се малтретиране на терена на един дългогодишен брак в общо жилище. Миналата година, министърката на правосъдието подготви законопроект, който предвижда отпадане на условието системност. Тя, обаче, още не го е внесла в Парламента за гласуване.“ – коментира пълномощникът на жалбоподателката, адв. Наташа Добрева.