Фондация "Асоциация Анимус"

Международната асоциация „Ла Страда“ (La Strada International) е европейска мрежа от независими неправителствени организации, които работят в сферата на превенцията на трафика на хора и подкрепата на жертвите. В нея членуват организации от България, Беларус, Чехия, Македония, Молдова, Полша, Украйна и Холандия. „Ла Страда“ отделя специално внимание на жените от Централна, Източна и Югоизточна Европа, а основната й цел е да съдейства за спазване на техните човешки права, включително и правото да избират да мигрират, да работят в чужбина и да бъдат защитени от насилие и злоупотреба. Национален координатор за България е Надя Кожухарова от „Асоциация Анимус“, с която днес разговаряме.

– Госпожо Кожухарова, защо трафикът на хора е проблем с такъв огромен мащаб?

– Във времето на глобализация все по-голям брой хора стават жертва на престъплението „трафик на хора“. Печалбите в световен мащаб, според данните на Центъра за превенция на международната престъпност към ООН, са между 7 и 8 милиарда долара годишно, което е сравнимо само с незаконните печалби от продажбата на наркотици или оръжие. България се смята за страна, която е сред най-големите източници на трафик на хора към Германия, Белгия, Франция и други европейски страни. Основните причини са търсенето на по-добър живот и средства за препитание, бедност, безработица, неравенство между половете, насилие и дискриминация.

– От колко време работите по програмата „Ла Страда“ – България?

– България се присъедини към „Ла Страда – България“ през 1998 година. През 2010- а учредихме заедно международна асоциация „Ла Страда“, която днес е призната от държавни и международни институции като водеща европейска мрежа в превенцията на трафика на хора и закрилата на жертвите. „Асоциация Анимус“ – „Ла Страда“ е много повече от проект – тя е начин на мислене, принадлежност и мотив за развитие. Тя е рамката, в която поставяме всичките си дейности срещу трафика на хора и в подкрепа на жертвите. И ни кара да се чувстваме част от една по-голяма общност тази на европейското гражданско общество, което създава съвременните политики и практики за борба с трафика на хора. Колкото до мен самата, аз работя в „Асоциация Анимус“ от 1995 година.

– Не станаха ли по-информирани българите, не се ли научиха да се пазят повече, за да не се окажат жертви на трафика?

– Има промяна, но за жалост тя е в това, че все повече българи стават жертва на трудова експлоатация в чужбина, докато при жертвите на трафик с цел сексуална експлоатация тя е по-малка. Преди за жертвите на трафик се говореше като търговия на бели робини робини, търговия с плът и имаше много негативно отношение към тях. Според мен днес са се променили и пътищата, по които се привличат те. Ако едно време бяха примамвани най-вече с обяви във вестниците за танцьорки или сервитьорки в чужбина, днес е съвсем различно предимно чрез интимна близка връзка. Вече мога да кажа, че трафикът се извършва не толкова с драстично насилие, побоища, отвличания, а чрез по-фина измама, както казах – чрез близки отношения и любовни връзки. Има и още нещо много от жертвите на трафик днес знаят, че отиват да проституират съвсем съзнателно. Но искам да направя много ясна разлика – те отиват да проституират, но не и да бъдат експлоатирани. За нас са много ясни белезите на трафик – измама, принуда, насилие, експлоатация.

– Как помагате на онези, които са се оказали жертва на трудова експлоатация?

– България има много сериозен проблем с трудовата миграция. Знаете колко хора заминават да работят в чужбина, но не си дават сметка по какви пътища тръгват натам и колко много са заплашени от риска да бъдат експлоатирани. За съжаление, не са малко българите, които тръгват, без да проверят източника на офертата за работа, както и правата си в съответната държава. За разлика от жените, над които е извършена сексуална злоупотреба, жертвите на трудова експлоатация нямат нужда от настаняване в кризисен център и психологическо консултиране, но имат нужда да знаят правата си и да ги потърсят, за което ние можем да им помогнем и да ги свържем с адвокат, ако се налага.

– А как става връзката с „Асоциация Анимус“, как попадат при вас?

– Попадат чрез много стабилната мрежа от партньорски организации, които имаме в чужбина. Обикновено има полицейска акция в чужбина, след която жертвите биват консултирани, насочват се към специализирани центрове там, стоят, колкото позволяват условията, за да се възстановят и решат какво да правят дали ще търсят легални пътища за оставане в държавата, или ще се върнат в родината. И съответно получават необходимата помощ да се свържат с нас. Ние буквално ги поемаме от летището и продължаваме нататък. Самите жертви много рядко търсят помощ по самоинициатива. Както вече знаете, “Асоциация Анимус“ управлява единствения в столицата кризисен център за хора, пострадали от насилие или станали жертва на трафик. За 15 години в него са били настанени над 1600 жени и деца, пострадали от насилие или жертви на трафик, а близо 3000 са преминали през програмите за кризисна интервенция и консултиране.

– Какви са хората, които най-често стават жертва на трафик?

– За различните форми на трафик групите са различни. За целите на сексуалната експлоатация обикновено се привличат по-млади жени. Не мога да кажа, че има ясна тенденция те да са от ромски произход. Нещата са 50 на 50, що се отнася до тези, с които сме работили в нашата организация. Това са жени, които искат да променят живота си, които търсят бъдеще. Що се отнася до трафика с цел трудова експлоатация, тук възрастовата група се променя, както и полът, разбира се. Много мъже и по-зрели хора – над 30-40 години, стават жертва на трудова експлоатация в селскостопанската работа, в строителството. Естествено, не можем да отминем и децата. При тях вече тенденцията е наистина да са предимно от ромски произход и ги експлоатират за джебчийство и просия, което е още една форма на трафик.

– Има ли случай, който най-силно ви е развълнувал?

– Мога да споделя, че напоследък ни се налага да работим с много тежки случаи, в които жените са станали жертва на трафик поради изключителната си уязвимост и безпомощност. Все по-често се сблъскваме с различни психични заболявания, които са ги лишили от възможността да преценяват добре реалността и рисковете. С тях е злоупотребено заради болестта. Други трудни ситуации са, когато жертвите са напълно неграмотни. Те не само не могат да четат и пишат, те нямат представа в кои държави са били, кои граници са пресекли. И в двата случая говорим за хора, които по никакъв начин не могат да си помогнат сами и да потърсят правата си.

– Нека завършим с вашия съвет и пожелание към хората, които искат да напуснат страната…

– Всеки има право на щастие и трябва да се чувства свободен да го търси по широкия свят. Ние не съдим никого за избора му. Когато човек силно иска нещо, е склонен да загърбва рисковете, подценява дори собственото си усещане, че нещо не е наред. Човек трябва да разчита на интуицията си, на близките си. И най-малкият белег за нещо несигурно и за някаква злоупотреба не бива да се пренебрегва, а да се вземат мерки. Съветвам всеки да търси правата си и да се обръща към съответните власти. Това е единственият начин да получи помощ. Нашият горещ телефон също е на разположение 02/981 76 86.

Интервю за вестник Лична драма