Изговориха се най-невероятни неща по повод на Истанбулската конвенция, но нищо не се каза за обекта на документа, а именно – жените и децата, жертви на насилие. Никоя партия или организация не спомена жената от с. Окорш, пребита с горещ котлон. Пребитата до смърт жена от Хасково. Наръганата с нож жена от София. Не говорихме за бебетата и малките деца, чиито майки живеят в страх за живота си всяка вечер. И още, и още, и още …

Reme junior 2018 Domestic violence

Политическото и властово противопоставяне е за сметка на вече мъртвите жени. За сметка на Елена и Виола. За сметка на децата, които остават да живеят без майка и с кошмара за побоя и тормоза. За сметка на всяка трета жена в България, жертва на домашно насилие, чиято история не стига не само до медиите, но не стига до никого. За сметка на жените, които търсят помощ и им бива отказана, защото „те сами са си виновни“. За сметка на онези 70% ученици на възраст от 13 до 16 години, които лично познават жертва на насилие.

Тази ситуация е в интерес на извършителите. В интерес на тези, които смятат, че имат изконно право на притежание над жена си и децата си. В интерес на тези, които бият, насилват, тормозят, изолират, преследват и накрая убиват своята съпруга или партньорка.

Целият политически популизъм и задкулисните интереси, развихрили се около Истанбулската конвенция, са за ваша и наша сметка. Защото за насилието над жени и деца плащаме всички. Защото именно насилието в дома води до разпад на традиционното семейство, а децата ни пренасят тази агресия в училище.

Идеята на Истанбулската конвенция не е просто да се направят няколко законови промени. Фундаменталната ѝ цел е да няма насилие над жени и деца. Това означава – превенция. Означава всеки, от детето до възрастния, да знае, че насилието е неприемлива форма на отношения и се преследва от закона и държавата. Означава провеждане на целенасочена държавна политика, насочена към изкореняване на насилието. Означава координирани усилия на всички институции в България. Или накратко, означава, че ако някоя жена или дете са подложени на домашно насилие и насилие основано на пола, помощ може да се потърси на национална денонощна телефонна линия за подкрепа на лица, пострадали от насилие. Жертвата на насилие ще може да бъде незабавно настанена в кризисен център, намиращ се в нейната област, а няма да се налага да пътува в тежко състояние до център в друг град и област. Жертвата на насилие няма да има нужда да обикаля безброй институции и сама да си търси правата. Означава, че насилникът ще извършва престъпление, ако нарушава ограничителната заповед и ще бъде съден за това.

В момента нашето законодателство и система не предоставят реална закрила. А ние искаме жените и децата най-после да бъдат напълно защитени от държавата. Искаме днешните момичета и момчета, които са утрешни жени, мъже и родители, да формират нагласи, основани върху концепцията за равенство между жените и мъжете и ненасилственото разрешаване на конфликти в междуличностните отношения. Да изградят светоглед на взаимно уважение и признание, а не на притежание и контрол.

Ето защо, приканваме ръководствата на всички политически партии, представени в парламента, за открита публична дискусия, организирана и предавана по обществената телевизия, по същността на Конвенцията и защо ратифицирането й е важно и полезно за България.

Призоваваме народните представители, политическите партии, медиите и всички отговорни граждани – не залагайте на карта живота на милиони жени и деца в България заради изкривяване на истината.
Не ставайте жертва на слухове и несъществуващи заплахи. Нека докажем, че българите са съпричастни, съчувстващи и отхвърлят насилието. Нека покажем силата на доброто лидерство.

Подкрепете ратифицирането на Истанбулската конвенция, която ще донесе по-добро бъдеще за всички нас. Бъдеще без насилие.

Можете да изразите вашата подкрепа за ратификация на Истанбулската конвенция от страна на България на 23-и януари от 11.00 часа в градинката между Народно събрание и Софийски университет. Присъединете се към фейсбук събитието тук – https://www.facebook.com/events/207375829826761/

Организациите, потвърдили подкрепа за ратифицирането на Истанбулската конвенция към момента са:

Агенция за социално развитие – Вижън
Адвокат Марияна Кацарова
Академика – 245 – Търговище
Алианс за защита от насилие, основано на пола
Анета Генова
Асоциация „Деметра“ – Бургас
Асоциация „ИМАГО“
Асоциация „Родители“
Асоциация на родители на деца с дислексия – „Достъпен свят” – Варна
Асоциация НАЯ – Търговище
Фондация „Асоциация Анимус“
Фондация bCause
Фондация „Благотворител“
Блу линк – мрежа за гражданско действие
Ботаника Лайф – Варна
БЦДИ – София
Фондация „Бъдеще“ – Ракитово
Сдружение „Бъдеще за децата“
Българска асоциация на осиновените и осиновителите
Българска асоциация на университетските жени
Българска асоциация по семейно планиране
Българска тренировъчна централа
Български фонд за жените
Български хелзинкски комитет
Български център по нестопанско право
Български дарителски форум
Българско сдружение за насърчаване на гражданската инициатива
Доц. Велина Тодорова
Сдружение „Гаврош“ – Варна
Фондация „Глас“ – България
Глобална инициатива в психиатрията
Фондация „Граждани срещу бюрокрацията“
Сдружение „Деветашко плато“
Сдружение „Дете и пространство“
Фондация „Детски книги“
Фондация „Дечица“
Фондация „Джендър алтернативи“ – Пловдив
Джендър образование, изследвания и технологии
Джендър проект в България
Джуниър Ачийвмънт
Фондация „Дизайн за всички“ – България
Сдружение „Душевно равновесие“
ECAS (European Citizen Action Service)
Сдружение „Евроинтеграция“ – Варна
Фондация „Европейски институт“
Фондация „Европейски пространства“
Сдружение „Еквилибриум“
Фондация ЕКИП
Сдружение „Екомисия 21 век“
Женска алтернатива за независимост, етническа толерантност и асоцииране – ЖАНЕТА – Разград
Женско ромско сдружение „Хаячи” – Нови пазар
Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ – Силистра
Сдружение „За един по-добър живот“
Фондация „За майчино и детско здраве“
Фондация „За нашите деца“
Фондация „Заедно в час“
БНК Заедно за децата
Фондация „Заслушай се“
Фондация „Здраве и социално развитие“
Фондация „Здравни проблеми на малцинствата“ – София
Сдружение „Знание“ – Ловеч
Сдружение „Знание, успех, промяна“ – Дупница
Зорница
Сдружение „Зона“ – Ловеч
ИМКА-Габрово
Институт за насърчаване на професионалното образование и обучение (ИНПОО)
Институт за развитие на публичната среда
Институт по социални дейности и практики
Фондация „Капитал“
„Живот на килограм“/ Фондация „Извън кръга“
Кариера с кауза
Фондация „Карин дом“
Фондация „Лумос“
Клуб „Отворено общество” – Русе
Клуб академия „Екатерина Каравелова“
Клуб на жените „Родопчанка“
Клуб на НСО – Търговище
Фондация „Конкордия България“
Фондация „Лале“
Сдружение ЛАРГО – Кюстендил
Фондация М и М ФИЗИО
Международна награда на херцога на Единбург
Международна социална служба – България
Младежка инициатива
Младежка организация „Действие“
Младежка фондация Арете
Младежки и граждански инициативи в Розовата долина
Младежки информационен център
Сдружение „Надежда за нас“
Надежда и домове за децата – клон България
Национален център за социално-емоционално развитие (НЦСЕР)
Национална асоциация на ресурсните учители – НАРУ България
Национална асоциация по приемна грижа
Национална мрежа на здравните медиатори
Сдружение „Нов път“ – Хайредин                                                                                                                                        Сдружение  “ Организация Дром“ гр.Видин
Ноу хау център за алтернативни грижи за деца
НЧ „Просвета 1914“ – Малко Търново
НЧ „Умение – 2003“
НЧ „Възродена искра 2000” Казанлък
Областен ромски съюз
Център Образование за демокрация
Фондация „Образователен Форум“
Обществен съвет по образование – Гоце Делчев
Фондация „Общество за справедливост“
Общинско училищно настоятелство – Болярово
Фондация П.У.Л.С. – Перник
Фондация Пайдея
Фондация „Партньори“ – България
Форум гражданско участие
Сдружение „Петлите“ – Бургас
Плевенски обществен фонд „Читалища”
Фондация „Право на детство“
Фондация Поудър
Файн Актс
Приложни изследвания и комуникации (ПИК)
Проект „Права на човека”
Фондация „Промяната“
Проф. Красимира Даскалова
Проф. Ралица Мухарска
Фондация „Радост за нашите деца“ – Варна
Сдружение „Ре-Акт“
Ресурсен център – Билитис
Рийчаут.БГ – клон България
Родителска организация „Заедно за децата“ – Търговище
Ромска фондация „Искра“ – Шумен
Светът на Мария
Сдружение „Брейнсторм груп“
Сдружение за български семейни ценности, традиции и култура „Българче“
Сдружение за прогресивна и отворена комуникация – София
Фондация С.Е.Г.А.
Семеен център Мария
Си Ви ЕС – България
СИДУРО „Опака“
Фондация „Сийдър“
Фондация „Сингъл Степ“
SOS детски селища
SOS жени и деца, преживели насилие
SOS – семейства в риск – Варна
Фондация „Стъпка по стъпка“
Сдружение „Съучастие“
Таймхироус
Театър Цвете
УН на ОУ „Бенито Хуарес“ – „Надежда“
Сдружение „Усмивка“ – Бургас
Сдружение „Феникс“ – Разград
ФИЦЕ – България
Фонд за превенция на престъпността – ИГА – Пазарджик
Фондация за децата в риск по света
Фондация КУЗМАНОВ
Фондация Фрий Спийч Интернешънъл
Форум гражданско участие
Х&Д Джендър перспективи – Хасково и Димитровгад
Фондация Цветан Цанов
Сдружение Цветно бъдеще
Център Отворена врата – Плевен
Център за НПО – Разград
Център „Мария“ – Горна Оряховица
Център „Споделеност“
Център АМАЛИПЕ
Център Динамика – Русе
Център за изследвания и политики за жените
Център за приобщаващо образование
Център за психосоциална подкрепа
Център Надя

Получените резултати от проекта ни дават право да се обърнем към множество препоръки в рамките на ЕС за предприемане на по-устойчиви действия по отношение икономическите нужди на жените, преживели насилие от интимния партньор.

Първата препоръка е ратифицирането на Истанбулската конвенция срещу насилието над жени и домашното насилие. Подписването и бе положителна стъпка, която трябва да бъде последвана и от нейната ратификация.

Останалата част от препоръките може да прочетете ТУК.

На 19.12.2017г. се проведе и финално събитие по представянето на резултатите от изследователския доклад по проекта.Той е крайният резултат от WS 1 – СРАВНИТЕЛЕН НАУЧЕН АНАЛИЗ, който бе насочена към:

• извършване на сравнителен научен анализ на европейско равнище на наличната информация за икономически свързани въпроси и вида на съществуващите услуги, които се предлагат от центровете за борба с насилието за икономическото овластяване на жените, преживели насилие (със специален акцент върху насилие в партньорската двойка (IPV);

• разработване на общи методологии за събиране на данни и тестването им в пилотен опит на европейско равнище с участието на партньорите по проекта;
• оценка на събраните данни и предоставяне на по-цялостна и подходяща рамка за финансовата ситуация на потърпевшите.

Прочетете целия доклад ТУК.

Тази инфографика илюстрира резултатите от проучването в кризисните центрове в четири страни от Европейския съюз: 1 в България, 6 в Гърция, 3 в Италия и 2 в Испания. Тя акцентира върху социално-икономическите характеристики на жените в тях.

Над 530 участника от цял свят представиха иновативни изследователски методи в тази много трудна и деликатна за изследване област. Ние споделяме идеята, че за да се елиминира насилието първо трябва да го разберем. Наред с десетки интересни изследвания бяха представени резултати от изследване, в което участва повече от 10% на световната популация от млади хора между 13 и 24 години.

Ето някои данни от това изследване:

– Повече от 30% от момичетата са преживели сексуално насилие преди 18 годишна възраст.
– Всеки четвърти изследван съобщава, че първия му сексуален контакт е бил насилствен или по принуда.

Тази огромна извадка сочи ясно, че в повечето случаи сексуалното насилие се извършва от момчета и мъже: съпрузи, приятели, доверени възрастни, роднини или непознати.

Насилието се случва навсякъде: вкъщи, в училище, в общността или на улицата. Изследването показва, че най-уязвими са юношите. За тях последиците имат дълготраен негативен ефект. Установено е, че сексуалното насилие често се „предава” от поколение на поколение.

Щастливата новина, доказана от изследователите е, че последиците от преживяно насилие могат да преодолени и лекувани. Ние от Фондация „Асоциация Анимус” със задоволство отбелязахме, че работим по най – високите световни стандарти, но същевременно си дадохме сметка, че темата за сексуалното насилие остава все още затъмнена за българското общество и би следвало да предприемем някакви действия, за да променим това.

Това е първата специализирана услуга в България за жертви на насилие. Преди 20 години на 1 октомври 1997 г. телефон 02 981 76 86 иззвъня. Първите разговори бяха вълнуващи както за обаждащите се, така и за консултантите. От тогава са проведени над 31 000 разговора с пострадали от домашно насилие, сексуално насилие, трафик на хора или техни близки. Телефонът е първата и понякога единствената възможност за жертвите да потърсят подкрепа.

Разговорите на горещия телефон имат силата да променят живота на жертвите, защото те получават уважение, разбиране и перспектива за справяне с насилието. Телефонът променя и живота на младите хора, които работят доброволно на него, защото ги учи на толерантност и разбиране към страданието и нетърпимост към насилието.

Горди сме, че през изминалите 20 години на Горещия телефон са работили повече от 350 доброволци. За тях работата срещу насилието в човешките отношения е кауза, която сме сигурни, че отстояват и в живота и в професията си, където и да се намират. Екипът, който обичайно наброява между 25-28 доброволци беше удостоен с наградата „Доброволческа инициатива 2013” от Фондация „Лале” и Национален алианс за работа с доброволци, връчена от Президента г-н Р. Плевнелиев, както и наградата „Сила на духа” от онлайн платформата Time Heroes, през 2017 г.

Горещият телефон е създаден по британски модел с финансовата подкрепа на Стейпъл тръст (Великобритания). В момента той се финансира от Министерство на правосъдието в рамките на чл. 6 от Закона за защита от домашно насилие. Номерът се разпространява в градския транспорт благодарение на Столична община.

Ще отпразнуваме рождения ден подобаващо. Целта на събитието е не само да отбележим юбилея на Линията, но и да се съберем и да благодарим, на всички доброволци, които през годините са работили заедно с нас и са дарили време и усилия, за да продължава линията да съществува и да помага на тези, които имат нужда. Каним всички, които са работили на линията през годините да се присъединят към празника на Линията на 2 октомври 2017, от 19:00 в СОХО, на ул. „Искър“ № 4.

24-часова Гореща телефонна линия за пострадали от насилие 0800 186 76

НЯКОЛКО НАЧИНА, ПО КОИТО МОЖЕТЕ ДА РАЗПОЗНАЕТЕ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ

Има няколко повтарящи се сценария, когато жертвите се опитват да убедят себе си, че не са били жертва на насилие:

• Мислите, че той е прекалено мил, за да е насилник. И вероятно той е такъв, когато не ви наранява, но това не означава, че не сте наранявана. Някои изглеждат толкова мили с другите хора, когато са в добро настроение или когато прикриват гнева си, но когато изгубят търпение, са склонни към жестокост.
• Смятате, че вината е Ваша. Това се среща много често. Хората обикновено обвиняват жертвата за насилието, на което тя самата е подложена. Например някой може да Ви каже: „Какво толкова направи, че го предизвика да хвърли бутилка по теб?” Отговорът на този въпрос е: нищо грешно. Жертвите не са причината за насилието!
• Смятате, че ако не сте наранена физически, значи не сте жертва на насилие. Когато партньорът Ви хвърли бутилка в стаята и тя не Ви удари, Вие вярвате, че той просто е хвърлил бутилката, без да иска да Ви нарани. Всъщност, ако той започне да хвърля или чупи , това е домашно насилие.
• Дори и единичен случай на физическо насилие или заплаха с физическо насилие би могъл да е достатъчен, за да се установи контрол над партньора. След това тази власт би могла да бъде затвърдена чрез контролиращи поведения, които изключват физическо насилие. Например, словесна атака след физическо издевателство носи допълнителна заплаха, че може да последва ново физическо насилие. По този начин устните заплахи са достатъчни, за да може насилникът да затвърди своя контрол, без фактически да нарани тялото на жертвата.
• Казвате си, че той ще се поправи и ще стане по-добър. Това става, когато сте осъзнала, че сте жертва на домашно насилие, но смятате, че то е единичен случай. Много е опасно да мислите по този начин. Ако някой е дръзнал да Ви нарани веднъж, той ще го повтори (това може да се случи след дни, седмици или месеци). Въпросът не е дали това ще се случи отново, а кога. Единственият начин да се прекрати порочната практика е да потърсите квалифицирана помощ.
• Преди всичко разберете, че Вашият мъчител в крайна сметка е слаб, а не силен. А ако Вие понасяте неговото унижение мълчаливо и покорно, то Вашето търпение може още повече да го раздразни и да укрепи чувството му, че всичко му е позволено. Затова мълчанието не е най-добрата тактика на поведение. Но и виковете и сълзите са лоша демонстрация на Вашите страдания и също повишават активността на насилника. Преди всичко, ако ситуацията не е стигнала твърде далеч, възпротивявайте се на насилието, но не физически, а морално.
• Ако насилието във Вашето семейство съществува отдавна и насилникът вече е свикнал с Вашата покорност, съпротивата може само да го провокира за по-решителни действия – може да се стигне дори и до убийство, породено от страха, че неговата “вещ” се е изправила срещу него. В такава ситуация преди всичко си изяснете за себе си какво Ви е заставяло толкова дълго време да живеете с човек, който през цялото време е издевателствал над Вас. Време е да се замислите за това, как да се отделите от Вашия насилник. И дори ако сте финансово зависима от него – решете кое Ви харесва повече: да бъдете материално осигурена, но да Ви унижават, или Ви е време да станете самостоятелна и силна личност.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ

• Ако някога сте били удряни, наранявани физически или заплашвани с нараняване от партньора ви, когато той е бил ядосан, вие сте били жертва на домашно насилие. Дори заплахи, които не са свързани с физическо насилие, са знак за проблем.
• Ако партньорът ви чупи или хвърля предмети, когато е ядосан, той е агресивен към вас.
• Ако често ви обиждат или ви крещят, вие сте жертва на словесно насилие.
• Запитайте се дали се страхувате да се приберете вкъщи, защото може да бъдете наранени. Ако отговорът е „Да”, имате проблем.
• Ако Вашият приятел или партньор Ви крещи, обижда Ви, оскърбява Ви или Ви удря;Отнася се с Вас като с предмет, който му принадлежи;
• Постоянно Ви контролира, заповядва Ви, взима еднолично всички решения, не се съобразява с Вас и не се интересува от Вашето мнение;
• Държи се жестоко с Вас, лесно губи контрол, хвали се с това, че се държи лошо и с другите;
• Налага сексуални отношения против Вашето желание и Ви заплашва;
• Опитва се да Ви манипулира, да Ви изнудва: “ Ако ти наистина ме обичаш, ще …“
• Употребява наркотици и алкохол и склонява и Вас да ги употребявате;
• Счита, че Вие сте длъжна винаги да отстъпвате и да бъдете “послушна“.

Ако дори едно от изброените неща се случва с Вас, може да се говори за насилие.

Партньорът Ви има склонност към насилие, ако:

• почти винаги е агресивен;
• агресивен е по отношение на домашните животни;
• в миналото му има криминални епизоди;
• подвластен е на бърза смяна на настроението си – от спокойствие до ярост;
• обвинява Вас за всички проблеми;
• заплашва да се самоубие, ако го напуснете;
• винаги е ядосан на някого или на нещо, чупи и хвърля вещи.

ВИДОВЕ НАСИЛИЕ

Физическо насилие

• Блъска Ви
• Нанася Ви удари, ритници, плесници
• Хвърля предмети
• Заплашва Ви с оръжие или Ви наранява с него
• Физически възпрепятства опита Ви да напуснете дома си
• Заключва Ви някъде
• Отказва да Ви помогне, когато сте болна, наранена, бременна
• Възпрепятства опитите Ви да потърсите медицинска помощ
• Бие децата
• Заплашва с физическо насилие Вашите роднини и приятели

Сексуално насилие

• Принуждава Ви да се събличате против волята Ви.
• Принуждава Ви към полово сношение против Вашата воля
• Принуждава ви към полово сношение след побой
• Извършва половите сношения с особена жестокост
• Умишлено Ви лишава от сексуален контакт
• Проявява изключителна ревност и Ви обвинява в любовни връзки с кого ли не
• Принуждава Ви да гледате и/или да повтаряте порнографски действия

Емоционално насилие

• Постоянно Ви критикува, крещи и/или Ви обижда (например, казва Ви, че сте много дебела или прекалено кльощава , че сте тъпа и глупава, че сте лоша майка, съпруга, любовница)
• Игнорира Вашите чувства
• Подиграва се на Вашите убеждения
• Забранява Ви да ходите на работа
• Манипулира Ви, използвайки лъжа
• Обижда Вашите роднини и приятели, за да ги отстрани от живота Ви
• Отказва да излиза с Вас и да се срещате с други хора
• Пречи Ви да поддържате отношения с Вашите роднини и приятели
• Не Ви позволява да се обаждате по телефона
• Изцяло контролира семейния бюджет и сам взема финансовите решения
• Присвоява си всички семейни доходи, въобще не дава или дава не достатъчно пари за домакинството; при това самият той не пазарува, но Ви обвинява, че не се грижите за семейството
• Унижава Ви пред хора
• Заплашва да си тръгне или да Ви изгони от къщи
• Заплашва да Ви вземе децата
• Системно и несправедливо наказва децата или не Ви допуска до тях

КАК ДА БЪДЕМ ПОЛЕЗНИ НА ЧОВЕК, СТАНАЛ ЖЕРТВА НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ

Да бъдем разбиращи

• Да изслушваме, да не осъждаме жертвата. Да й покажем, че сме на нейна страна.
• Да й покажем, че смятаме нейните чувства за разумни и нормални.
• Да дадем време на жертвата да вземе собствените си решения, без да я съветваме да се върне при партньора си и да се опитва да оправи отношенията си с него. Да не я притискаме да взима бързи решения.
• Да я оставим да говори за емоционалната страна на своята връзка с партньора. Да не я критикуваме за това, че живее с този партньор-насилник. Да опитаме по-скоро да й обясним, че ако не бъдат взети някакви мерки, насилието в двойката ще прогресира.
• Да й помогнем да наблегне на позитивното в това, което се случва. Не трябва да й казваме, че е длъжна да стои при партньора си заради децата, напротив.Трябва да я поздравим за това, че е намерила сили и смелост да говори. Защото това показва, че тя усеща семейството си като вредно и неподходящо както за собственото й психично здраве, така и за нормалното израстване на децата й. Фактът, че тя споделя, означава, че извървява първите крачки за осигуряване на по-добър живот за себе си и за децата.
• Трябва да уважим потребността й да запазим казаното от нея в тайна, ако тя ни помоли за това.

Да и помогнем да се свърже със служби, които подкрепят хора, преживели насилие

• Проучете какви организации за подпомагане на жертви на насилие са на разположение в града или в региона. Разкажете й за тях. Съобразете се с потребностите на човека и се информирайте, дали организациите могат да се погрижат и за децата, ако има такива.
• В случай, че се опитвате да помогнете в ситуация на психологическо или физическо насилие, убедете жертвата да потърси помощ от полицията.

Какво бихме могли да и кажем ?

• Изразявайте ясни и кратки послания, като например:
• Насилието винаги е неприемливо. Никога няма основателно извинение за него.
• Сигурността на жената и на децата е от първостепенно значение.
• Жертвата не е причина за насилието. Отговорност за това носи единствено партньорът.
• Жертвата няма да успее да промени нито насилника, нито неговото поведение.
• Извиненията и големите обещания няма да прекратят насилието.Жертвата не е сама с проблема си.
• Насилието не е загуба на контрол. Това е поведение, с което си служат хора, за да контролират другите.
• Насилието носи травматични последствия за децата.
• Съгласно Закона за защита срещу домашното насилие, да биеш партньора си е престъпление. Защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от: съпруг или бивш съпруг; партньор, с когото живеят на съпружески начала; партньор, от когото има дете и др.
• Убедете я, че трябва да се обърне за помощ към полицията и организациите, подпомагащи жертви на насилие.Възможно е жертвата да e уплашена и объркана и да не може експедитивно да вземе мерки. Самият факт, обаче, че се опитва да търси помощ и съдействие, е окуражителен. Всеки път, когато полага усилия в тази посока, тя става по-уверена във взимането на по-смели решения.

ПЛАН ЗА БЕЗОПАСНОСТ

• Обмислете детайлно своите действия при опасност от повторно насилие, направете си план за безопасност и се подгответе за неговото изпълнение.
• При опасност веднага позвънете на полицията. Ако нямате възможност да направите това, съседите могат да го сторят вместо Вас.
• Договорете се със своите съседи да извикат полиция, ако чуят викове от Вашата къща или апартамент. Научете телефоните на местните служби, които могат да Ви окажат необходимата подкрепа (кризисен център за жени, телефон на доверието и др.).
• Разкажете за насилието на тези, на които се доверявате (приятели, роднини).
• Подгответе си място, където бихте могла да отидете в случай на опасност.
• Ако не можете да избегнете спора или инцидента, постарайте се да изберете такава стая за провеждането му, от която можете лесно да избягате в случай на необходимост. Старайте се да избягвате споровете в стаи, които нямат достъп до външни врати (като например банята или кухнята, където има остри и режещи предмети).
• Обмислете как можете бързо и безопасно да напуснете дома си. Определете кои врати, прозорци, стълби подхождат за това най-добре.
• Предварително оставете при Вашите приятели или роднини резервни дрехи, важни документи, номера на телефони, необходими лекарства, резервни дрехи и др.
• Постарайте се да унищожите всички възможности, които биха помогнали на Вашия насилник да Ви намери (бележници, пликове с адреси и т.н.).
• Ако ситуацията е критична, напуснете дома си незабавно, дори да не сте успели да вземете със себе си необходимите вещи. Помнете, че Вашият живот е в опасност!
• Когато напускате дома си, направете всичко възможно да вземете децата със себе си.
• Ако сте бита или насилвана, незабавно си извадете медицинско свидетелство.

КАКВИ СА ЕСТЕСТВЕНИТЕ РЕАКЦИИ НА ЖЕРТВАТА НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ

1. Страх

• от смърт или физическа травма на вас самата или на някого, когото вие обичате;
• да останете сама ;
• “загуба на контрол” над себе си;
• че подобни събития могат да се повторят.

2. Безпомощност

• събитието предизвиква вашето безсилие или безпомощност.

3. Печал

• заради страх от смъртта, травми и други тежки загуби.

4. Тъга

• заради това, което се е случило

5. Вина

• за това, което ви се е наложило да преживеете;
• съжаление заради това, което не сте направили или което сте могли да направите по-рано;

6. Срам

• заради това, че сте се показали като безпомощна и нуждаеща се от помощта на другите;
• заради това, че не сте реагирали така, както бихте искали и не сте направили това, което трябва .

7. Гняв

• към това, което се е случило и към този, който е причина за случилото се;
• към несправедливостта на всичко случващо се;
• поради преживения срам и обиди;
• поради липсата на разбиране от другите хора и поради безрезултатните опити да им обясните своето състояние .

8. Спомняне

• на чувствата, свързани с присъствието на насилника във вашия живот

9. Разочарование

• от себе си , от мъжете, от живота.

10. Надежда

• за бъдещето, за по-добри времена.

11. Физически усещания и психически състояния

• Вие може да имате и физически усещания, които да са свързани или не с описаните чувства. Понякога те възникват много месеци след дадена кризисна ситуация. Някои общи усещания са: умора, безсъние, кошмари, неопределено безпокойство, неясни мисли, влошаване на паметта и концентрацията, виене на свят, сърцебиене, треперене, затруднено дишане, пристъпи на задушаване, тежест в гърлото, мускулно напрежение, което може да доведе до главоболие.

12. Социални отношения

• Може да се появи напрежение в отношенията с вашите роднини. Добрите отношения с децата могат да преминат в конфликтни. Може да чувствате, че даже и незначителните неща ви изваждат от равновесие, вие не можете да реагирате така, както очакват от вас любимите ви хора и смятате, че в общуването от вас се изисква твърде много.

ПОСЛЕДИЦИ ОТ НАСИЛИЕТО ПРИ ЖЕНИТЕ

Мълчанието:

• Насилието се превръща в тема–табу. Жените, жертви на насилие полагат неимоверни усилия да го прикрият. Преживяната болка и унижение живее единствено в съзнанието на жената.

Причините:

• Вменяване на чувство за вина у жертвата.

• Признаване на собствената слабост първо пред себе си, а след това и пред външния свят.

Резултатът:

• Отключване на психично заболяване.

• Жертвата се превръща в насилник.

•Изграждане на идентичност на жертва.

Вътрешното противоречие:

Породено, от една страна, от желанието на жената да “забрави” за насилието, да го изтрие от съзнанието си и да продължи да живее така, сякаш то никога не се е случило. От друга страна, потребността да говори за него и по този начин да започне да се разделя с тежките спомени.

Вината:

Общоприетата норма, че жертвата е виновна, се преживява като лично убеждение. Жената, която е била обект на насилие, живее с мисълта, че тя го предизвиква. Вярва, че ако се промени и стане “по-добра”, насилието ще спре.

Загуба на вярата в себе си: Жената се чувства безпомощна и пасивна, неспособна да се справи сама. Това предопределя и ниското й самочувствие. Жертвата е “смачкана” психически, чувства се унизена, недостойна, дефектна.

Състояние на зависимост:

Жените, жертви на насилие, се намират в положение, от което могат да предвидят насилието, но не могат да избягат от него. Силната емоционална, родова или финансова зависимост са причината жената да остане при насилника.

Противоречиви чувства:

Често жената, жертва на насилие, все още обича партньора си, но тази любов е съпроводена и със страх за физическото и психическо оцеляване. Това състояние на силна обърканост я прави нерешителна.

Промяна в междуличностните отношения:

Поражда се недоверие в отношенията между хората, което често се изразява в убеждения като: “Всички мъже са еднакви”; ”Дори да си намеря друг мъж, той ще е същият като предишния”; “Никой не може да ми помогне”.

Самоубийствени мисли и опити за самоубийство:

Отчаянието и безнадеждността на ситуацията подтикват някои жени да сложат край на живота си.

Кризата:

Емоционалното състояние, в което изпада жената след акт на насилие, често се описва като криза. В такова състояние емоциите са много интензивни, страховете са засилени и жената е объркана.

Не забравяйте, че винаги може да намерите подкрепа. Обадете се на безплатната  24-часовата Гореща телефонна линия за пострадали от насилие 0800 186 76.