18 декември 2025

МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА МИГРАНТИТЕ

Защита от експлоатация на хората в миграция

Трафикът с цел трудова експлоатация в Европа продължава да бъде почти невидим и недостатъчно докладван. Мигрантите и бежанците са особено уязвими към експлоатация по време на пътуването си, когато преминават през държави от и извън ЕС, стремейки се да достигнат крайната си дестинация.

Трафикът с цел трудова експлоатация често се случва, когато хората търсят по-добри възможности за работа и стават мишена на работодатели или експлоататори, като това се случва все по-често чрез онлайн канали. Когато граждани на трети страни станат жертви на трудова експлоатация или трафик на хора, достъпът им до правосъдие е труден и много от тях остават без адекватна помощ и защита, въпреки съществуващото законодателство на ЕС.

Финансираният от ЕС (AMIF) проект Трафицирани на път (Trafficked en Route) има за цел да отстрани пропуските в идентифицирането, подпомагането и защитата на хората по маршрутите на миграция.

Нашият призив за действие

По повод Международния ден на мигрантите призоваваме за смели и координирани действия за предотвратяване и справяне с експлоатацията и трафика на хора в Европа.

1. Да се подобри ранното идентифициране по маршрутите на миграцията

• Граничните власти, инспекторите по труда, НПО-та, социалните служби и службите за спешна помощ трябва да притежават ясни показатели и насоки за ранно разпознаване на трафика на хора и тежка трудова експлоатация, както при преминаване през дадена държава, така и при установяването в нея.

2. Да се повиши осведомеността сред гражданите на трети страни

• Да се разработят целенасочени многоезични информационни кампании, за да се информират мигрантите за техните трудови права, за рисковете от експлоатация и наличните механизми за подкрепа преди заминаването, по време на пътуването им и при пристигането им.

3. Да се предоставят повече безопасни и законни възможности миграционни пътища

• Да се увеличат достъпните канали за трудова миграция, хуманитарните визи и механизмите за узаконяване. Това ще намали нуждата на мигрантите да ползват нелегални маршрути и посредници, което от своя страна ще намали риска от експлоатация и трафик на хора.

4. Да се гарантират безопасни механизми за сигнализиране и подаване на жалби чрез ефективни защитни механизми

• Да се създадат ясни и обвързващи механизми за защита между службите за подкрепа и миграционните служби. Така ще се гарантира, че сигналите за експлоатация или трафик на хора няма да доведе до задържане, депортиране или други негативни последици за мигрантите.

5. Да се осигури безусловна подкрепа и защита

• Да се гарантира статут или право на пребиваване, достъп до помощ, подслон, здравни грижи, правна помощ и компенсации за жертвите, независимо от техния миграционен или пребиваващ статут, в съответствие с ангажиментите на ЕС и международните задължения.

6. Да се подобрят транснационалните механизми за помощ и защита
7. Да се инвестира в обучение на професионалистите, работещи на първа линия
8. Да се увеличат изследванията и мониторинга на схемите за набиране и експлоатация

• Да се подобри трансграничното сътрудничество и сътрудничеството между държавните институции и гражданското общество, за да се гарантира постоянство в защитата, насочването и подкрепата за жертвите, които се придвижват между държавите.

• Да се осигури редовно специализирано обучение за професионалисти, които могат да се сблъскат с жертви, включително от правоприлагащи органи, инспектори по труда, органи по предоставяне на убежище, здравни специалисти и участници от гражданското общество.

• Да се подкрепя събирането на данни и изследванията върху онлайн практиките за набиране на работна ръка, посредниците и схемите за трудова експлоатация. Да се подобри надзорът и адекватните политически действия, превантивни мерки и отчетност.

Финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора/авторите и не отразяват непременно възгледите на Европейския съюз или Европейската комисия. Нито Европейският съюз, нито предоставящата помощта институция носят отговорност за тях.

Конференцията се фокусира върху отговора на въпроса как българското училище да се трансформира така, че да учи децата да се справят успешно с изискванията на съвременния живот – без да нараняват себе си или другите. Дългогодишната ни работа с учители, възпитатели, родители и ученици ни научи, че успешното образование на децата е свързано с психичното им здраве.

Кризата с COVID-19 и дистанционното обучение болезнено ни показаха необходимостта от надграждане възможностите на образователната система.

Водени сме от идеята, че училището е ключово място за насърчаване на емоционалната интелигентност и психичното здраве на децата и през последните 10 години развиваме инициатива да се въведат подходящи за тази цел програми като предмет в учебния план.

В конференцията ще вземат участие учители, родители, възпитатели, училищни психолози, експерти от МОН и Столична община, Омбудсмана на Република България, граждански организации, Уницеф – България. В програмата ще бъдат представени вълнуващи училищни примери и програми за развитие на емоционалната интелигентност и насърчаване на психичното здраве на ученици от различни възрасти, които „Асоциация Анимус“ иновативно прилага в България. Ще бъде предвидено време за дискусия и генериране на идеи как да се подкрепят и мотивират повече учители да надградят знанията си, за да се справят с голямата задача – да научат децата на умения за цял живот.
За да се регистрирате за събитието, моля кликнете на следния линк:

https://forms.gle/5WbCQiabMh2tvorq5

Повече информация може да получите на страницата на събитието:

https://www.facebook.com/events/3208366712786177?ref=newsfeed

Програма:

14:00 – 14:15 г-жа Мария Чомарова, психоаналитик и директор на фондация „Асоциация Анимус“ – „Училището – ключ към умения за цял живот“

14:15 – 14:45 Изказване на ключови институции:

Г-жа Йорданка Фандъкова – Кмет на Столична община, водещ експерт в областта на образованието

Д-р Ева Жечева, Директор на Дирекция „Права на детето“ към Омбудсманство на Република България – „Психичното здраве в училище – възможни и необходими мерки“

Г-жа Татяна Предова, държавен експерт, дирекция „Приобщаващо образование, Министерство на образованието и науката – „Новото поколение подрастващи – предизвикателства и подходи. „Да знаем или да сме щастливи, а може би и двете“

14:45 – 15:30 Програми за насърчаване на психичното здраве и умения за цял живот – примери от училище

15:30 – 15:40 Почивка

15:40 – 15:50 д-р Мария Янкова, Програмен директор „Образование“, УНИЦЕФ България: „Подкрепа за психичното здраве и социално-емоционалното учене като част от училищната политика“

15:50 – 16:50 Дискусия

Как да се направи място за психичното здраве в училище?

1. Програмите в учебния план
2. Грижа за учителите
3. Роля на училищните психолози
4. Роля на родителите

Как да се осигури ресурс и устойчивост за програмите за емоционална интелигентност и благополучие на децата?

Какво мотивира учителите да прилагат програмите?

Въпроси за представените програми

16:50 – 17:00 Обобщаване

Тъй като се въвеждат мерки за социално дистанциране и хората се насърчават да стоят у дома, рискът за насилие от интимен партньор вероятно ще се увеличи. Например:

• Вероятността жените в насилствени отношения и техните деца да бъдат изложени на насилие се увеличава драстично, тъй като членовете на семейството прекарват повече време в тесен контакт и семействата се изправени пред потенциални икономически загуби или загуба на работа.
• По време на пандемията жените понасят основната тежест от домашните задължения в семейството. Затварянето на училищата допълнително утежнява ситуацията и повишава нивата на стрес.
• Прекъсването на работните взаимоотношения, включително за жени (голяма част от които са неформални работници със заплата), ще намали достъпа до продукти и услуги от първа необходимост и ще увеличи стреса върху семействата, с потенциал да изостри конфликтите и насилието.
• Насилниците могат да използват мерките за ограничаване на разпространението на COVID-19, за оправдание да упражняват власт и контрол върху своите партньори, както и да да намалят допълнително достъпа им до услуги, помощ и психосоциална подкрепа.

Тъй като здравните системи са подложени на огромен стрес, за да отговорят на натоварването от COVID-19, достъпът до жизненоважни услуги за сексуално и репродуктивно здраве, включително за жени, подложени на насилие, вероятно ще стане по-ограничен. Възможно е други услуги, като горещи линии, кризисни центрове, приюти, правна помощ и услуги за защита също да намалеят. Това допълнително ще намали достъпа до малкото източници на помощ, до които имат достъп жените страдащи от домашно насилие.

Препоръките на СЗО можете да прочетете в линка:

ПРЕПОРЪКИ НА СЗО

Отбелязването на Деня ни напомня, че тормоз в училище съществува и ни подканя да помислим как да постъпваме в ситуации на тормоз, че има как и можем да се противопоставяме на тормоза ВСЕКИ ДЕН.
От тази година Фондация “Асоциация Анимус”, с подкрепата на МОН, Столична община и Фондация Оук, стартира нова програма „Клас от приятели” за справяне с насилието и тормоза в училище в рамките на инициативата „Ключ към Училище без страх”.

Кампанията за Деня на розовата фланелка е съвместно с Национална кампания „Да Бъдеш Баща”, обединението „Детство без насилие” и „Партньорство за учене и действие”

Каним ви да качвате снимки и да споделете за протичането на Деня във вашето училище във Facebook в събитието Ден на розовата фланелка 2019, за да усетим заедно силата на съпричастността и взаимната подкрепа.

Каним всички ученици, учители и родители да отбележат Деня на розовата фланелка по свой собствен начин и да го споделят на платформата на събитието във фейсбук –  Ден на розовата фланелка 2019

КАК ДА СЕ ВКЛЮЧИТЕ?

АКО СТЕ УЧЕНИК, споделете с вашите съученици, приятели, брат или сестра идеята да носите розова тениска на самия ден 28 февруари.

АКО СТЕ РОДИТЕЛ, можете да сложите розова риза, тениска, вратовръзка или лентичка в знак на солидарност. Поканете и други родители и ваши приятели да направят същото, изпращайки децата си до училището в сряда, 27 февруари.

АКО СТЕ УЧИТЕЛ, можете да намерите време и място за ваша собствена инициатива, чрез която да изразите съпричастност и да се включите в кампанията. Предлагаме ви идея за групово занимание, която всеки учител може да проведе с класа си, за да отбележи и осмисли Деня.

Описание за провеждането, стъпка по стъпка, можете да изтеглите като документ от линковете по-долу:

ДУМИ, КОИТО НАРАНЯВАТ – подходящ за деца от 7 до 14 години

МИТОВЕ И РЕАЛНОСТ ЗА ТОРМОЗА В УЧИЛИЩЕ – подходящ за деца от 10 до 18 години

По желание качете снимки и споделете как протича Деня във вашето училище на фейсбук събитието Ден на розовата фланелка 2019, за да усетим заедно силата на съпричастността и взаимната подкрепа. Уточняваме, че не очакваме да се споделят личните неща, които децата са обсъждали с мъжете.

• Споделяйте групови снимки и избягвайте да качвате индивидуални снимки*.
• Грижете се снимките да не накърняват чувствата на други хора.
• Не снимайте хора в ситуация, която е уронваща достойнството им и може да ги представи в лоша светлина.
• Не снимайте хора, ако са емоционално разстроени – сърдити са, викат или плачат.

*Снимките, на които има деца, трябва да имат съгласието на родителите/настойниците на децата. Изключение правят снимки, представящи масово мероприятие – публика на футболен мач, състезание с множество участници, публика на концерт и т.н.

Предлагаме ви да допълните снимките, които качвате, със следната информация:

Къде – в кой град, конкретно място – кое училище, детска градина, площад, местност или др.

Кой – може да не изписвате подробно имената на хората от снимката, но отбележете от кое училище/ детска градина. Кой клас или група са децата. Кои са възрастните, ако има такива на снимката – класните ръководители, родители, други. Може да напишете приблизително броя на участниците в инициативата.

Какво – по какъв начин отбелязвате Деня на розовата фланелка, с каква конкретна дейност?

Как – разкажете за атмосферата, в която е протекло събитието, възникнали ли са идеи, има ли препоръки. Опишете с няколко думи отзивите за инициативата от участниците.

Кампанията е отворена от днес!

deca-roditeli.animusassociation.org

Там ще откриете информация за проекта, материали по темата „Как домашното насилие се отразява на децата”, можете да свалите книжка с насоки за учители как да провеждат превенционни часове в училище по темата за насилието, можете да свалите доклада за изследване на взаимовръзката между насилието вкъщи и проявите на насилие в училище, както и да разгледате Каталога с добри практики на партньорски организации по темата за насилието.

Проектът е реализиран по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с № 93-00-161/16.05.2018 г., сключен с Министерство на правосъдието.

Всяка година в последната сряда на февруари отбелязваме международния Ден за борба с училищния тормоз. Тази инициатива започва през 2007 г., когато две момчета в Канада застават зад гърба на свой приятел и съученик, който бил тормозен, защото дошъл на училище с розово поло. Дейвид Шепърд и Травис Прайс купуват розови тениски и на следващия ден раздават на всички в училище, които дръзват да се включат. А те се оказали много.

„Тогава научих, че двама души могат да измислят нещо и да постигнат чудеса“, казва Травис Прайс, който през 2007 е бил на 17 години. „Най-накрая някой да застане зад гърба на по-слабото хлапе.“

Отбелязването на Деня на розовата фланелка ни напомня, че тормоз в училище съществува и ни подканя да помислим как да постъпваме в ситуации на тормоз, че има как и можем да се противопоставяме на тормоза ВСЕКИ ДЕН.

Национална кампания „Да бъдеш Баща“ и проекта „Ключ към училище без страх“ се обединиха с идеята да поканим децата да се обърнат към най-важните за тях мъже – бащи, дядовци, батковци, чичовци, вуйчовци и др., за да поговорят с тях по някои важни въпроси, свързани с агресията и тормоза. Ще се радваме да станете част от кампанията и да подкрепите децата в обсъждането и обмислянето на въпросите, свързани с агресията и общуването помежду им, с родителите им и с Вас.

Каним всички ученици, учители и родители да отбележат Деня на розовата фланелка по свой собствен начин и да го споделят на платформата на събитието във фейсбук.

КАК ДА СЕ ВКЛЮЧИТЕ?

АКО СТЕ УЧЕНИК, споделете с вашите съученици, приятели, брат или сестра идеята да носите розова тениска на самия ден 28 февруари,

АКО СТЕ РОДИТЕЛ, можете да сложите розова риза, тениска, вратовръзка или лентичка в знак на солидарност, поканете и други родители и ваши приятели да направят същото, изпращайки децата си до училището в сряда, 28 февруари,

АКО СТЕ УЧИТЕЛ, можете да намерите време и място за ваша собствена инициатива, чрез която да изразите съпричастност и да се включите в кампанията. Предлагаме ви идея за групово занимание, която всеки учител може да проведе с класа си, за да отбележи и осмисли Деня.

Описание за провеждането, стъпка по стъпка, можете да намерите по-долу.

Стъпка 1:

Изтеглете картичката „Ден на розовата фланелка 2018 – да поговорим с мъжете!“ от тук:В нея има седем въпроса, които предлагаме на децата да зададат на бащите си или други важни за тях мъже.

Стъпка 2: Отпечатвате картичката, така че да има по една за всяко дете. За ваше улеснение на една страница А4 са сложени по 2 картички.

Стъпка 3: Раздавате картичките на децата и им разказвате за идеята на Деня, с покана да поговорят с мъжете.

Стъпка 4: (по желание) Можете след това да проведете в подходящо време кратка дискусия с децата по два от въпросите по техен избор, като уточните, че не е нужно да споделят това, което са обсъждали, а просто да кажат мнението си.

Стъпка 5: По желание качете снимки и споделете как протича Деня във вашето училище на фейсбук събитието Ден на розовата фланелка 2018, за да усетим заедно силата на съпричастността и взаимната подкрепа. Уточняваме, че не очакваме да се споделят личните неща, които децата са обсъждали с мъжете.

• Споделяйте групови снимки и избягвайте да качвате индивидуални снимки*.
• Грижете се снимките да не накърняват чувствата на други хора.
• Не снимайте хора в ситуация, която е уронваща достойнството им и може да ги представи в лоша светлина.
• Не снимайте хора, ако са емоционално разстроени – сърдити са, викат или плачат.

*Снимките, на които има деца, трябва да имат съгласието на родителите/настойниците на децата. Изключение правят снимки, представящи масово мероприятие – публика на футболен мач, състезание с множество участници, публика на концерт и т.н.

Предлагаме ви да допълните снимките, които качвате със следната информация:

Къде – в кой град, конкретно място – кое училище, детска градина, площад, местност или др.

Кой – може да не изписвате подробно имената на хората от снимката, но отбележете от кое училище/ детска градина, кой клас или група са децата, кои са възрастните, ако има такива на снимката – класните ръководители, родители, други. Може да напишете приблизително броя на участниците в инициативата.

Какво – по какъв начин отбелязвате Деня на розовата фланелка, с каква конкретна дейност?

Как – разкажете за атмосферата, в която е протекло събитието, възникнали ли са идеи, има ли препоръки, опишете с няколко думи отзивите за инициативата от участниците.

Кампанията е отворена от днес!

Платформата за кампанията е създадена от обединението на Национална кампания „Да бъдеш Баща“ и проекта „Ключ към училище без страх“, с финансовата подкрепа на Фондация Оук, в каузата за предотвратяване на училищния тормоз.
#ДенНаРозоватаФланелка
#УчилищеБезСтрах
#ДаБъдешБаща

„Отхвърляме всякакви изявления, тълкувания и внушения против процеса на ратификация на Истанбулската конвенция, които се базират на незнание и непознаване на темата и на нежелание за предприемане на решителни мерки за борба срещу насилието срещу жените.

Осъждаме решително всякакви прояви на дискриминация, на използване на език на омразата за насаждане на неприязън в обществото към определени групи и лица, включително като се използва за претекст извеждането на дневен ред на Истанбулската конвенция.

Конвенцията е най-високият и надежден регионален стандарт за защита срещу всички форми на насилие срещу жените, като домашно насилие, сексуално насилие, преследване, сексуален тормоз на работното място, насилствени бракове, генитално осакатяване и т. нар. престъпления „в името на честта”.

„Истанбулската конвенция е единственият документ, който предлага цялостен подход за превенция и справяне с насилието над жени и домашното насилие.

Под “насилие над жени”, Конвенцията разбира “нарушение на правата на човека и форма на дискриминация срещу жените и означава всички актове на насилие, основано на пола”, „насилие над жените, основано на пола“ означава насилие, което е насочено срещу жена, защото тя е жена, или което засяга предимно жените”, а под “социален пол” Конвенцията приема социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете.

Български фонд за жените би искал да разясни на противниците на Конвенцията, че това не означава “трети пол”, а означава, с една дума, стереотипи. Именно заради стереотипа, че “жената е длъжна да се подчинява на мъжа си”, Елена и Виола изгубиха живота си преди няколко месеца (защото според бившите им партньори, насилници и техни убийци, те не са се обличали или държали по „подходящ” начин).“

Конвенцията изисква от държавите приемането на специално законодателство или засилване на съществуващото в тази област, засилване на процесуалните гаранции за пострадалите, като особено внимание се обръща на осигуряването на спешна защита и на преследването и наказването на извършителите.

Задължение на държавите е да осигуряват и подкрепят специализирани услуги за пострадалите от всички форми на насилие – консултативни центрове, кризисни центрове, подслони, национални телефонни линии.

Ние сме убедени, че България правилно е предприела най-решителни стъпки за ратификация именно на прага на Европредседателството и поздравяваме всички институции инициирали и подкрепящи този процес.“

Пълен текст на писмото (DOC, 961 KB)

Domestic violence, watercolor, Reme junior 2018

Целта на кампанията, под надслов „Ако се хващаш на работа в чужбина, не се хващай на въдицта! Работата в чужбина може да се окаже капан!“, е да насочи вниманието на хората, търсещи възможности за работа извън страната, за рисковете да бъдат измамени и въвлечени в трафик на хора и експлоатация.

Тази година, заедно с партньорите ни от Господари на Ефира, New Moment New Ideas и Rabota.bg, използвахме по-провокативен подход, за да насочим вниманието на хората, търсещи сезонна (или целогодишна) работа в чужбина, към рисковете от попадане в трафик с цел трудова експлоатация и как да разпознават опасните и подвеждащи обяви.

Кампанията се провежда със специалната подкрепа на телевизионното предаване на „Господари на Ефира” и с официалното партньорство на Rabota.bg, Националната комисия за борба с трафика на хора,  Агенция по заетостта, Агенция за социално подпомагане, ГД „Гранична полиция” и Български пощи.

Според Международната организация на труда, в световен мащаб 21 млн. души са жертва на трудова експлоатация, хванати в капана на принудителния труд, в който са попаднали чрез измама.

Принудителен труд в частния сектор полагат 18.7 млн. (90%), а 14.2 млн. (68%) от тях са експлоатирани в селското стопанство, строителството, като домашни прислужници и в производството. В Югоизточна Европа всеки 4-ти човек (на 1000 души) е жертва на трудова експлоатация. Трафикът на хора с цел трудова експлоатация е на второ място по брой жертви в България след сексуалната експлоатация.

По официални данни на Националната комисия за борба с трафика на хора за 2013 г. броят на жертвите е бил 44, през 2014 г.- 16, а 2015 г. жертвите са 22. Традиционно в него са въвлечени повече мъже и момчета, като случаите на жени и момичета са значително по-малко за същия период.

Фондация „Асоциация Анимус”, както и останалите организациите работещи директно с жертви на трафик и които идентифицират пострадалите и неформално, наблюдават тенденция към изравняване на броя на жертвите в двете форми на това престъпление, включително и обективното нарастване на трафикът с цел трудова експлоатация през последните две години.

За повече информация за кампанията за превенция на трудовата експлоатация, тенденции и статистика:

Антоанета Василева

a.vassileva@animusassociation.org  

Фондация „Асоциация Анимус”

02 983 52 05 или 02 983 53 05

animus@animusassociation.org

 
В рамките на националната кампания „Да бъдеш баща” Асоциация Анимус проведе три обучения със социални работници от системата за закрила на детето в гр. София. Тяхната цел беше да развият у специалистите по-голяма чувствителност към ролята на мъжете в отглеждането на децата. С оглед спецификата на работа и целевите групи на социалните работници екипът ни се фокусира върху включването на значимите мъже с цел превенция на злоупотребата с деца или като ресурс за справяне при случай на дете в риск (нуждаещо се от настаняване извън семейството, претърпяло насилие или въвличащо се в рискови поведения).

 
Важна част от работата ни беше да изследваме възможности около това как да се привлекат изобщо мъжете в социалната работата по случаи. Множество изследвания показват, че за самите мъже социалната, здравната система и училището, са считани за недостъпна територия на майките и на жените. Там те се чувстват неспокойни и очакват да чуят упреци към родителството си. От страна на специалистите, работещи в тази сфера също съществуват предразсъдъци и стереотипи, които повлияват преценката им относно въвличане на бащите и други мъже от разширеното семейство при планирането на случаите. Един от основните стереотипи се състои в това, че връзката на майката с детето се счита за даденост, докато бащата сякаш трябва да я доказва непрестанно.

 
Обратната връзка от участниците показа, че за тях е било много ценно да сверят гледната си точка с тази на други колеги, да си припомнят важността и спецификите на мъжкото участие в грижата за децата, както и да обогатят уменията си за оценяване на случай на въвличане на деца в конфликт между родителите и работа със самите родители в тези случаи. Осезаема и безспорна бе необходимостта на социалните работници от редовна супервизия и професионална подкрепа в ежедневните предизвикателства на тяхната сложна професия.

 
Участието на мъжете в грижата за децата, както и включването им в социални услуги е от изключителна важност, тъй като: бащите са съществена и специфична част от семейната система и динамика и те са част от решението на проблемите с децата им точно толкова, колкото и майките.