Фондация "Асоциация Анимус"

*текстът е подготвен от COFAP – IPA Committee on Couples and Families Psychoanalysis, март 2020.

Всичко се променя много бързо, a семейства и двойки преживяват огромни промени в навиците и ежедневните си занимания. Това може да създаде объркване от нови чувства, страхове, тревоги, въпроси, които искаме да споделим.
Следващите кратки примери могат да ви помогнат да мислите за това какво се случва сега с много от хората. Може да ги използвате и с приятели, семейство и партньори обсъдите тези ситуации. Представете си как бихте се чувствали, ако бяхте част от някоя ситуация. Бихте ли реагирали като някой от тях? Бихте ли предложили решение, за което на са се сетили? Ще намерите ли думи, с които да утешите някого?
Това е опит да се създадат източници, които да помогнат да постигнем разбиране, като използваме собствените мисли и чувства. Избягвайте да съдите, просто се опитайте да използвате своето въображение, поставете се в ролята на участник, наблюдател. Накрая, може да добавите история от вашия личен опит. Споделете това сред хората, които познавате.

… Двойка говори за това колко трудно е да няма ясно разграничение между работните дни и уикендите. Това засилва усещането за объркване по отношение на време, а обичайните дейности изглеждат обърнати главата надолу. Двойката разказва за скарване, което са имали. Той все още може да излиза за работа, докато нейният офис е затворен и тя работи от вкъщи. В събота той очаква да закусят както обикновено, но тя е онлайн със своя шеф, в опит да разреши неочакван проблем. Беше събота както обикновено, но събота вече не значеше едно и също и за двамата. За него е началото на уикенда. За нея е още един работен ден от вкъщи. Времето може да се преживява по различен начин за всеки от тях.

… Друго семейство говори за своята 18-годишна дъщеря и нейните приятели. Всички са извън училище, но настояват да продължат общуването в приятелски групи. Готвят заедно, гледат филми заедно, играят игри заедно в променящи се групи от по 5-10. Те настояват, че са предпазени, защото са под 20 години. Потребността на юношите да са заедно с други юноши е водеща сила, която трудно може да бъде изместена. Тези тийнейджъри, разбира се, не мислят за заплахата от зараза по отношение на своите родители или прародители, затова проявяват аспект на юношеския краен субективизъм, с който родителите трябва да се справят.

… Различен е случаят на друго семейство, чийто млад син учи в чужбина. Той отказва да се върне в страната, в която живеят родителите му и да остане под карантина. Неговите родители се чувстват отчаяни, представяйки си, че синът им ще остане сам, когато рано или късно градът, в който сега живее бъде поставен под блокада. Те заявяват, че той трябва да хване самолета, докато все още има тази възможност, но той отказва, като настоява, че да бъде под карантина със своите родители би било непоносимо за него, предвид лошите взаимоотношения, които винаги са имали. Той не може да понася нито езотеричните възгледи на майка си по отношение на това какво се случва, нито пък обсесивните ритуали на баща си за почистване и хранене. Те няма да спрат да говорят за трагедии, а той няма да успее да ги накара да замълчат. Изглежда не само инфекцията от корона вирус не може да бъде управлявана от това семейство, но също и вирусите, които циркулират в самото семейство като непоносими думи, мисли, навици, дистанция и различия.

… Толкова много хора размишляват доколко трябва да се изолират, колко да се страхуват и доколко да се примирят. Децата на една възрастна двойка казват на своите родители, че те не трябва да ходят никъде и не трябва да се виждат със своите внуци. Страхуват се, че внуците могат да ги заразят, тъй като те са уязвими заради напредналата им възраст и придружаващите състояния. Подобни семейства трябва да се борят с изолацията, побърквайки се, докато изпитват обикновено желание за връзка с другите и активност. Може би тези прародители не посещават често своите синове и внуци. Въпреки това забраната да го правят е много болезнена и трудна за понасяне, когато не знаеш колко дълго ще продължи. Не става въпрос само за изолацията или страхът да не се разболеят, а също и несигурността относно бъдещето, а можем да си представим тежестта на думата „бъдеще“ за по-възрастните хора.

… Всяка държава има свои собствени особености. Например, Австралия има силно мултикултурално общество – двойките са с малки или без разширени семейства. В момента, двойките имат родители, братя и сестри в Европа и се чувстват крайно разтревожени за тях, но в същото време безпомощни да направят каквото и да е. FaceTime понякога засилва тези преживявания. Там където единият партньор не разбира дистреса (негативния стрес), причинен от разстоянието, се създават напрежение и конфликти в двойката. Пикът на инфекцията все още не е ударил Австралия, но необходимата изолация, която ще го съпътства ще засили тези проблеми.

… Представете си следната ситуация от Китай: Съпругът е свикнал често да пътува по работа. Затова съпругата е тази, която основно се грижи за семейството. Тя отговаря за децата, домакинската работа, менюто, обичайните малки и важни детайли от всекидневния живот. Сега, заради COVID -19 съпругът трябва да си стои вкъщи всеки ден, без да прави нищо, просто да си стои вкъщи. В началото се наслаждавали на това да бъдат заедно, било забавно, а и нова добра възможност да прекарват време един с друг. Той винаги е работел толкова много и е бил толкова зает! Пристигал си е късно вкъщи, изморен и единствено искал да гледа телевизия, заспивайки по средата на любимото си предаване. Въпреки това, десет дни по-късно, съпругата, която се надявала, че той може да й помага повече с домашните задължения, започнала да се чувства силно разочарована. Той се опитал да прави нещо вкъщи, но не било по начина, по който тя го прави. Той опитал отново, но тя го изкритикувала. Как е възможно той да не знае как трябва да се правят тези неща? След няколко опита той се отказал и прекарал целия ден, гледайки новините. Съпругата му била толкова бясна. Почувствала, че съпругът и е мързелив, тъй като било трудно за нея да види колко депресиран се чувствал той. Не само временно е загубил своите обичайни работни задължения, но също така вкъщи – не успява да намери нови, чувства се критикуван и така сякаш не принадлежи. Нито пък той успява да разбере как неговото присъствие може да се чувства като интрузивно от съпругата му, която толкова е свикнала къщата да бъде оправяна по нейния начин – нещо което е негласна договорка между двамата от години.

… Семейство описва как за първи път в рамките на дълъг период от време вечер се събрали всички заедно. Включително 17-годишната им дъщеря, която никога не си е вкъщи, но която открила, че всички места, на които обикновено ходи са празни. Всички се почувствали много добре от това, че са заедно. От друга страна, родителите, които са в своите 80 са източник на тревога – майката наскоро е преминала лечение за рак. За да се предпазят нямат физически контакти помежду си. Какво биха правили, обаче, ако по-възрастните в семейството се разболеят ще, би било изключително трудно да не присъстват физически и да не се погрижат за тях.

… В друго семейство – дъщерята живее в различна държава, за да работи там. Тя е омъжена и скоро предстои да се роди първото дете на двойката. Майката на момичето планирала да бъде с тях, когато бебето се роди, за да ги подкрепя, тъй като са съвсем сами. Майката е наясно със стреса и смута, които могат да се възникнат в живота на млада двойка след появата на новороденото, ето защо всички приготовления били налице… докато не се създала настоящата ситуация. Това вече не е осъществим план. Несигурността по отношение на бъдещето е усложнена от тези две, изцяло нови ситуации: рискът да се разболеят, заради разпространението на неконтролируем вирус и появата на дете в семейството. Всички са много тъжни и измъчени от ситуацията, но се стараят да звучат оптимистично, за да не се тревожат един друг от разстояние, в различни страни със затворени граници помежду им.

… Толкова е трудно да се вземе решение в семейство, в което жената е медицинска сестра. Тя се гордее със своята професия, но се притеснява, че може да се зарази, след което да разпространи вируса в своето семейство, особено що се отнася до децата. Нейният съпруг настоява, че тя трябва да остане със семейството си. Въпреки това има толкова много хора в болницата, които се нуждаят от грижа. Тя все още се бори с това да реши дали трябва да бъде изолирана със своето семейство в името на безопасността или да продължи да ходи на работа. Вероятно тя трябва да остане в хотела, който е специално подготвен за здравните работници, но това ще доведе до това да не вижда семейството си за… кой всъщност знае колко време ще отнеме това? Много трудно е решението, когато трябва да се бориш с амбивалентността, вината, омнипотентността и несигурността. Тя моли своите приятели за съвет и получава толкова много различни отговори. Толкова е объркващо и толкова трудно да прецени кое е най-доброто. Нейният съпруг твърди, че тя трябва да приоритизира и постави семейството на първо място, с което тя е съгласна. Колегите й твърдят, че тя има дълг към своята работа и обществената ситуация, с която тя също е съгласна. Иска й се да има решение, което да премахне нейните вътрешни и външни конфликти, и с което да се почувства облекчена. Но няма. Няма никакъв начин да се елиминират тези противоречиви чувства.

… В Испания родителите на 4-годишно момче, които преди месеци са научили детето си да ползва гърне, както през деня, така и през нощта търсят съвет, защото през изминалите няколко дни момчето се събужда мокро през нощта, молейки майка му да дойде при него и да го приспи. Момчето крещяло „мама, мама, само мама“. Детето се успокоявало, само ако майката, но не и бащата, го прегърне силно. Бащата коментира, че това е нещо много изненадващо за тях, тъй като по подобен начин, детето се е държало преди година и половина. През деня, ако майката не си е вкъщи момчето също се подмокряло. Ограничителните мерки в цялата страна са влезли в сила преди пет дни, а полицейски коли и военни части за спешни ситуации патрулират по улиците. Гражданите могат да напускат своите домове, само за да си купят храна или медикаменти. Не е позволено за децата да бъдат по улиците, нито в парковете, а някои от полицейските служители с микрофони обявават, че не е позволено хората да напускат домовете си при никакви други обстоятелства, в противен случай ще трябва да плащат глоби. Това е не просто заплаха. Бащата на момчето е загубил своята работа преди четири дни, а майката е единствената, която работи от вкъщи със специално разрешение на работното си място. Живеят в малка къща и родителите се страхуват от това да виждат, че децата им страдат. Майката има болки в гърдите в резултат от тревожността, а бащата в момента е избухлив, изпитвайки силни притеснения от това, че са затворени вкъщи. В този случай ограничителните мерки са истинската заплаха, а майката казва: „За нас това е по-лошо от вируса!“.

… Всяка държава, голям или малък град и тяхното население имат своите особености. Такъв е случаят в държави, в които пандемията и политическите кампании съвпадат. 20-годишен мъж, който преди е страдал от тревожност, бил в състояние на силен дистрес през изминалата седмица. Неговият баща, добре известна публична личност, се кандидатира за важна държавна служба. Младият мъж се съгласил да участва и подкрепи кампанията на своя баща като посещава частни домове и се появява на различни публични места. Това, което е важно да знаем, за да разберем дистреса, който изпитва е, че неговите родители са разделени от много години и до съвсем скоро това момче било отчуждено от своя баща. Съвсем скоро след като се помирил със своя баща, той почувствал, че е особено важно да изпълни своя „дълг“ към него. Съобразил се с ангажиментите в тази кампания: някои, от които изискват той да се намира на обществени места, както чрез посещения по домовете на гражданите, така и в старчески домове и болници. Осъзнавайки, че изпитва трудност да изпълни тези задължения, сега неговата тревожност е подчертана от страха, че за пореден път ще се отчужди от своя баща – връзка, която времето показва като нестабилна.

Докато някои двойки могат да погледнат на ограничения начин на живот като на възможност да прекарат време заедно, да се отпуснат и да се забавляват, за други може да е трудно да останат заедно вкъщи. Те могат да се чувстват като в затвор, подложени на забрани и тирания от правителството, доминирани от ирационалната паника на другите и с убеждението, че заразата е нещо, което не е истинско, а световна конспирация, като омаловажават важността на истинските факти.
От друга страна, докато ефикасните стратегии за контрол над разпространяване на вируса могат да са успешни спрямо заболяванията на тялото, то те могат да се окажат пагубни за емоционалното и психично здраве. Както заради изолацията, така и заради близостта, или дори заради постоянното настояване и разпространяване на новини в социалните мрежи, водещи до форма на душевна интоксикация.
Какви са нашите чувства и преживявания?

превод: Маргарита Рафаилова, психотерапевт към Фондация „Асоциация Анимус“