Фондация "Асоциация Анимус"

#ДаБъдешБаща

 

По време на първата конференция за цялото семейство „Бащите говорят“ (20 април 2019 г.), проф. Орлин Тодоров- психоаналитик, професор по обществено здраве и активен баща, направи едно общо систематизиране на бащинството, погледнато от ролята му не само на баща, но и през ролята на му психотерапевт.

Какво каза професорът

Често, преподавайки на своите студенти за ролите на мъжа и жената, и съответно за майката и бащата,  студентите го питат: „Възможно ли е да се развие връзка към бащата/ бащинството в деца,  които нямат бащи, или са отглеждани без бащи, или в институции?“

Според професора, няма категорично отрицателен отговор на този въпрос, защото всеки един от нас носи във вътрешния си свят идентификации със собствения си пол, но и с различния, с майката и с бащата. Често една сама-отглеждаща детето си майка, може да пресъздаде за детето си и бащина роля и функция. Затова и задача за всеки един от нас да опознае своя вътрешен свят, да разбере с воите идентификации, дори да премине през разграничаването от идентификацията с майка си и/или с баща си, за да изгради собствената си социална роля.

Обяснявайки ролите, в частност ролята на бащата, професорът представя следните основни бащини функции, които са селектирани от нашата биологична и социална еволюция. Защото функцията създава смисълът на ролята.

 

Признаване

Това е първата функция на бащата. Тя трябва да се разбира като процес на взаимно означаване – мъжът да признае себе си като баща, което е свързано с идеята, че трябва да признае и детето си.

Тази функция, сама по себе си е много интересна, защото логически бащата не може да съществува без дете. От друга страна в много култури признаването на детето от баща му  му гарантира правото на живот, на име , на собственост, вписва го в социума и това е свързано с ритуал или юридически акт (припознаване, записване…). Признаването еволюира през целия съзнателен живот на бащата, защото бащата трябва постоянно да утвърждава признаването. Да признава успехите на детето си, да признава правото му да бъде отделен човек , правото му да греши, да създава, да признае неговия интерес, неговото желание за развитие и пр. Еволюцията на  признаване допринася за  разширяване на границите на бащинството като социална и емоционална връзка. Големи проблеми се крият в отсъствието на тази функция и на този жест.

 

Приемане

Втора основа функция е приемането. Тя е психична и социална. Да приемеш ролята на баща е много значим психологически момент, защото преди да се приеме тази роля трябва да се реши един сериозен вътрешен (неосъзнат) конфликт. Всички ние сме до някаква степен нарцистични личности.

Да приемеш да бъдеш баща изисква една психична трансформация в психичната икономия. Тя остро поставя под въпрос темата за нарцисизма на родителя и способността му да понася уязвимост. Приемането, че вече си баща, че си свързан със съпругата си, с детето си, е свързано с усещането, че си ограничен и много по-дълбоко, че вече си смъртен. Приемането на ролята на баща или майка е много сериозен елемент от психично ни развитие от нарцисизъм към свързване с другите. Защото в един момент от съществуването си, човек си дава сметка, че образът майката е белязан от образа на бащата и обратно. Не случайно, често се чуват и думите: „Покажи малко уважение към мен, за да ме забележи детето“.

 

Удържане на бащината роля на фона на психичния триъгълник

 

Тази функция е фундаментална за психичното развитие и тук се крият множество задачи. Всеки човек се сблъсква с психичната задача да приеме, че вече съществува в семейния триъгълник. Ако всичко върви добре, това означава да приеме противоречията между биологичното и социалното, да разбере и диференцира различието между половете и поколенията. Ето например, бащата носи ДНК маркери за бащинство, но ако не успява да разграничи половата си роля или да се определи като различно поколение от децата си едва ли би осъществил тази бащина функция. Тук е от значение и системната ситуация, в която съществува чрез психичния триъгълник и където нито една от ролите – на баща, на майка, на дете, не може да бъде дефинирана без съществуването на другите роли.

Триъгълникът е свързан с много успехи, но и с беди. Да приемеш, че ролята ти на мъж, съпруг и баща, зависи и способността да приемаш и удържаш в ума си от ролята на съпругата ти, на децата ти диференцирани и съвместни. Тази човешка еволюция  изисква надделяване над себичността, ревността, желание за власт, отмъщение и т.н.

 

Предпазна функция

Функция отново с множество измерения

 

Липсата на отмъщение и на едипова агресия ни води и към предпазната функция. Ролята на бащата в тази функция не се свежда само до предпазване от външните обстоятелства. Бащата има не леката задача, да предпазва детето/децата не само от проявата на собствената си  агресия, желание за власт, жестокост и т.н, но и по деликатен начин да предпазва или дори да прекъсва прекомерната обич, жестокост, еротизъм, страхове  и т.н. на майката.

 

Въвеждаща/представяща функция

Да се представи светът (хората, предметите, чувствата, думите…)  пред детето е много важно и това най-често е майчина функция, подкрепяна от бащата. Но също така много важно е как детето ще бъде представено пред света. Ролята на бащата в въвеждащата/представящата функция е не лека. Защото в тази функция се крие представата за това какво е да си момче/момиче, дете, тийнейджър, мъж/жена и по какъв начин е подходящо да си в света.

В основата на тази бащина функция ( в съзвучие с майката) е бащиния принцип, въвеждащ границите на възможното и позволеното, на желаното и забраненото на доброто и злото. Въвеждането в света чрез насърчение, пример, показване, обучение, през фините нагласи към удоволствието, успеха, болката, загубата. Както и въвличането в света – Бащата като модел.

„Нека в заключение кажем,“ завърши проф. Тодоров, „че  тези  функции са взаимосвързани и съвместни, заедно са необходими при изграждането и развитието на бащината роля!“