Фондация "Асоциация Анимус"

Въпрос, който “модерните“ родителите си задават е „трябва ли да кажем на децата за Дядо Коледа и дали да ги насърчим да вярват в нещо, което, така или иначе по-късно ще научат, че не съществува?“.

текст на Марта Харис - английски психоаналитик, известен с работата си върху детското развитие

Родителите могат внимателно да преценят всички плюсове и минуси и, разбира се, всеки лично ще реши за себе си, съгласно собствената си гледна точка.

По мое мнение Дядо Коледа принадлежи към тази категория митове и приказки, без които периодът на детството е непълен. Пораствайки, децата се научават да разграничават случващото се в измислените истории от външната реалност. Митовете и приказките съществуват, за да дадат форма и реализация на емоциите и фантазиите, чрез тях децата могат да интерпретират света през призмата на своите надежди и страхове. Те са истина, доколкото изразяват вътрешната реалност и поради това имат голямо значение и стойност. Ето защо, толкова много малки деца очакват Дядо Коледа с огромно вълнение и надежда, чувства, които често биват следвани от разочарование и следпразнична горчивина, тъй като всички знаем какво обикновено се случва, когато желанията се осъществят.

Ето спомените на едно пораснало момиче за Коледа…

„Когато бях дете, в родния ми край по онова време, Коледа беше събитието на годината. Всички деца с нетърпение чакахме празника и закачахме коледните чорапи. Вярвах силно в Дядо Коледа.

Помня как лежах будна вечер в леглото си и мислех за него. Представях си със страхопочитание как той пътува с шейната си от север. В ума ми, Дядо Коледа се свързваше с образа на Снежната кралица, която открадна малкия Кай от Герда и постави в сърцето му парче лед.
Трябва да беше последната Коледа преди да тръгна на училище, скоро щеше да се роди малкият ми брат. Лежах в леглото си и мечтаех за подарък от Дядо Коледа - много специална кукла, която оприличавах на Снежната кралица. Спомням си, че преди да си легна, майка ми ми разказа тази приказка за първи път. Натъжих се. Стана ми ясно защо Кай е била така пленен от нея. Ако можех, аз бих я последвала също, но сега лежах в леглото и плачех за Герда. Когато на следващия ден получих своята кукла – бяхме три сестри и всички получихме кукли за подаръци - в началото бях очарована. Скоро след това, обаче, изпитах предишното чувство към Снежната кралица, завладя ме силна тъга и разочарование от Дядо Коледа. Баща ми дойде, загрижен да разбере какво не е наред. Не можех да обясня, но тъй като той продължаваше да ме пита, накрая, за да го спра, му казах, че големият ми братовчед ме е ударил, което не беше истина. Баща ми се ядоса много и несправедливо го обвини. Почувствах се подла от тази постъпка, не исках да причиня неприятности на братовчед си.
На следващата Коледа аз вече бях тръгнала на училище и там някой ми каза, че Дядо Коледа не е истински, че това всъщност е моят баща. Не исках да повярвам, но по някакъв начин знаех, че е истина. Останах будна през Коледната вечер и тайно се промъкнах по стълбите, да видя какво ще се случи когато Дядо Коледа слезе през комина. По някое време съм заспала.
Събудих се рано сутринта преди всички и помня как слязох тихо по стълбите в тъмното и се хвърлих към камината, където бяха закачени коледните чорапи. Блъснах се в нещо и шумът събуди родителите ми. Казах им, че съм слязла да проверя съществува ли наистина Дядо Коледа. Те се засмяха един на друг и казаха „колко типично за нея“, после станаха по-сериозни и добавиха „сега да не развалиш празника на другите, дай им време сами да открият истината“.
Но аз не можех да пазя тайна. В деня на Коледа отведох настранa двете си сестри и им прошепнах, че няма Дядо Коледа, че мама и татко са приготвили подаръците. По-малката ми сестра, която по онова време беше около 3-годишна, изобщо не реагира. Помня как смучеше палеца си и ме гледаше безпристрастно, сякаш знае по-добре от мен. Пет годишната ми сестра обмисли думите ми и отиде да попита мама дали това е вярно. Майка ми се ядоса и аз почувствах неясна вина, сякаш съм развалила празника на всички. В някакъв смисъл тази случка беляза края на моето детство или поне на един период от него.“

Виждаме как в детските спомени на тази жена, образът на Дядо Коледа е вплетен в нейните фантазии към родителската двойка. Това са несъзнавани, неизречени фантазии, произтичащи от нейното любопитство към интимните отношения между майката и бащата. Разочарованието, което е изпитала, получавайки желаната кукла се свързва с това, че тази кукла не е истинско бебе, като бебето, с което майката е била бременна по онова време и скоро е щяла да роди. Във фантазиите си от предишната нощ, тя свързва куклата с образа на Снежната кралица, но също така може да се предположи, че в този образ се разкрива фантазната връзка с майката - романтична приказка, съдържаща елементи на очарование и жестокост.

Така че всяко дете възприема и разбира приказките, които му разказваме, в зависимост от личната си ситуация и желания. Това, което трябва да направим, е не да лишаваме преждевременно децата от митовете и приказките, а да им дадем възможност те сами да стигнат до това, което е във външната реалност.